Ето я и нея... Но за първа година не я очаквам със свит корем, а напротив, навява ми доста спомени, които на фона на всичко останало ми изглеждат много красиви. Днес се чувствах откровено стара, никому ненужна, с две думи като най-нещастния човек на света. Като се има в предвид, че и хлапето нямаше как да дойде, картинката е пълна. Целия град беше пълен с тинейджъри, докарали се в повечето случаи като 20-30 годишни, но това си е нормално за Търново, гъзарията е ужасно заразна. Естествено не е пропуснала и голяма част от класа ми, които не са се променили ама никак. Май съм единствения човек от всички там, който искаше да върне времето назад и да изживее всичко наново, само че с онази радост от безгрижието на тази възраст, която тогава отсъстваше...
Днес явно всички двойки в града бяха решили да ми напомнят за липсата... и за това колко ми е самотно в момента. Въпреки, че сме изкарали доста малко време заедно, както казва сестра ми : "Човек лесно свиква с хубавите неща", а няма нищо по-хубаво от неговата прегръдка. Направо се чувствах като на 14-ти февруари. И всичките тези гимназиални хлапета, мислещи, че света се върти около тях и всичко е наред щом можеш да кръшнеш от даскало и да прекараш някой и друг час на кафе с приятели... Незнайно защо ми се струваше ужасно очарователно. Май наистина съм вече стара...
Няма коментари:
Публикуване на коментар