Огорчена съм!

Значи ако трябва да си призная съм много огорчена (важното е ударението да е на о). Ама много! И веднага ще си кажа защо.
Живея понастоящем (от 3 години) с едно същество от женски пол, което от как я помня (от 3 години) не е спряло да хленчи, че не може да си намери свестен мъж. Първо ходеше дълго време с някакъв пич, когото заряза, пък после взе да се оплаква че е сама. И така вече близо две години. То не беше ред сополи, ред сълзи (Ред ход чили пепърс) и тем подобни. Хващам се аз да обяснявам на това създание, че мъжете не са всичко в живота на една жена, че си е гот да си сам - особено като си на 22, мъже навсякъде (в Студентски град живеем все пак) с две думи - хората умират за нейния живот, тя седнала да реве. Но уви, стана по-лошо, не стига, че не спря да реве, ми взе да ми отправя лични нападки - т.е. на мен ми е лесно да говоря така, защото имам връзка. Отказах се. Викам си "Яяяя какво ще си троша главата с някакви ревли, то се е видяло, че на глава няма да изляза с нея." и оттогава си живея мирно и кротко, кимам, гледам състрадателно, съчувствам и всякакви такива дивотии и същевременно си мисля колко ли жалко е едно същество, което не може да приеме себе си за личност, освен ако няма залепено друго същество за задника си. Срам и позор за еманципирания женски народ! Огорчена съм (ударението пак на о-то)!
На всичкото отгоре вчера ставам свидетел на разговор между двете комшийки и един техен колега, който в общи линии беше молба въпросния младеж да "ощастливи" тяхната съквартирантка, защото от една седмица не спирала да реве, че не може да си намери мъж. Хвала на такъви съквартирантки!
Толкова съм възмутена (ударението на у), че просто нямам сили да коментирам този резил на женското съсловие. Искам само да кажа 6 думи : " Жени, абе я се стегнете малко!"

П.С. За всички жени, които нямат нищо общо с гореспоменатите, поздрав с:

Тангра - Дон Кихот

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

P.S. Не искам вече хора, за които съм Дон Кихот! Искам да бъда с истински рицари! Мрън!

На сапун!

Значи стоя и си мисля... и стигнах до две тези : 1. Че след циганите, иракчаните (и другите нации от Близкия Изток) и негрите най-много мразим германците и 2. Мъжете нищо не разбират от спорт. Относно Германия - защо Господи, защо им позволи да са държава! Още след Втората Световна война е трябвало да се усетим, че от тия хора нищо хубаво не може да излезе. Не стига, че са бозави, грозни, ужасно досадно педантични, ами и само се бъркат там, където не им е работа. И ето веднага давам пример, да не кажете, че само си правя вятър на устата.

Първи и болезнено пресен пример - Формула 1. Формула 1 не познава по-скучни години от ерата Шумахер, която едва не уби спорта. Шумахер с тъпите си схеми и скучното си каране накара Бърни Еклестърн толкова да се старае да направи интересни състезанията, че едва не превърна Формула 1 в съвсем друг спорт. И новия световен шампион Фетел, това арогантно детенце, което не можа да се задържи на пистата в половината от състезанията тази година ще ми става световен шампион! И незнайно как всички (мъже, които разбират по-малко и то мен от Ф1, но гледат колкото да се каже, че гледат) са за него, защото той е идеалният заместник на скучния Шумахер.

Втори пример - театърът наречен Мондиал 2010г. Германците пак се намесиха там, където не им е място, а именно на финала. Играта им се състоеше в това да рушат чуждата игра и именно поради това не можа да се получи никакъв мач между тях и Испания. И точно заради това бях искрено изненадана, че половината ми познати (мъже) бяха за Германия. Но там късметът по незнайни пътища се намеси и не им позволи да опорочат максимално това световно.

Трети пример - тъпото висше образование в Германия. Заради липсата на такси, или поне не особено високите им такси, всичката паплач от България, особено тази, която разполага с повечко пари, заминава да учи там, без грам изпити освен по немски. И какво се получава - хора, които са завършени архитекти (като моята приятелка Белослава например) не успяват да учат това, което искат, а същевременно хора с напълно ампутиран усет за красиво (изобщо никого няма да назова, Владиславе), които имаха пари от мама и тати и заминаха да учат в Германия, защото тук нямаха никакъв шанс да ги приемат близките 5 год. ми постват във Фейсбук разни бози за съчетания на цветовете.

И изобщо аман. За капак на всичко заради тъпия Фетел и още по-тъпите Рено дето спаха цяла година и се сетиха да карат в последното състезание, ще трябва поне една седмица да търпя глупостите на Станко , дето нищо не разбира от Ф1 и на другите полу-кретени като него. Аман.