Открийте десетте разлики

God damn it, аз ли виждам двойно или това е един и същи човек? А на вас тези двамата не ви ли изглеждат еднакво?

Jeffrey Dean Morgan Javier Bardem

Архитект на психиатрична клиника

Не мога да остана безучастна, наистина не мога. Всеки, който чете този блог (да вие тримата, точно вие :)) много добре знае, че животът ми е тясно обвързан с архитектурата, въпреки, че се занимавам със съвсем други работи. И точно поради тази причина не мога да си мълча.
Ето за какво става дума. От месеци разглеждам един форум за архитекти и интериорни дизайнери, в който различни фирми и частни лица публикуват своите проекти. Става въпрос за този форум. Та напоследък съм леко обезпокоена накъде отива интериорния дизайн в България. Няма да споменавам факта, че ми прави ужасно грозно впечатление, как възрастни хора се дразнят и се хапят като 15 годишни тийнейджъри, но всъщност не това е най-ужасното в този сайт.
Няма да зачеквам и въпроса, че рядко минава интериор, без да има понеее един от тези столове по-известен като Panton chair.
Още по-смешното е, че този факт прави впечатление на не един или двама човека, които обаче веднага биват уругавани от вездесъщите архитекти от форума.
Но не, няма да говоря за тези неща. Друго искам да кажа. Тъй като нямам особен поглед върху работата архитектите в България и за нея мога да съдя от сайтовете, които разглеждам ежедневно, искрено се извинявам ако стана причина някой от тях да се почувства обиден по какъвто и да е начин.
Но моля ви, хора без грам въображение, престанете да "проектирате" домове за душевно болни, които вие напудрено наричате "минимализъм" и се замислете, че някой нещастен човечец, жертва на "модерната архитектура", трябва някой ден да нарече тези празни бели хамбари със самотно стърчащи столове свой дом. И ако все още не разбирате за какво говоря, ще плясна някоя и друга снимка за илюстрация.

Кой от вас би искал да живее в подобна бяла (или пази Боже черна) стая с един едничък диван, голи стени и ехо отекващо из целия апартамент? Кой от вас не иска просто да се прибере вкъщи, да си хвърли якето/сакото/шапката на неминималистичната си, но ужасно функционална и удобна закачалка, да стъпи на извънредно мекия си и неминималистичен килим, да хвърли някое дърво в топлата камина и от крайно неминималистичната му кухня да се разнася аромат на вкусна сготвена храна. Колко от вас искат да живеят в къща като тази

или дори като тази

Та моя призив е: Хора, проявете малко въображение! Престанете да се копирате един друг и да и се криете зад титлата архитект, с която да оправдавате всички свои не дотам осмислени проекти. Замислете се, че вие правите домове, а не чакални за лекарски кабинети. Имате най-хубавата професия на света, не я пропилявайте!

Любов като на филм

Много ми харесва как представят любовта във филмите. Винаги всичко става много бързо - за седмица-две, от пръв поглед, винаги е истинско. А хората са като извадени от нечии фантазии.
Момичето е русо, красиво, добро, невинно, съвършено.
Мъжът е не по-малко красив, здравеняк, едновременно супер отговорен (даже на моменти повече отколкото трябва), силен, смел, забележете и умен!, на всичкото отгоре способен да напише не само едно дълго писмо, а десетки такива.
И любовта им винаги е чиста и искрена...
Не, честно, къде сте виждали такива хора? А такава любов?
Най-отговорно заявявам, че ако Channing Tatum каже и две смислени думи, без сценарий, ще си изям бретона!

А ти гледаш ли за майката?

Вчера установих, че имам любовна връзка със сериала "How I met your mother". True story ви казвам! Той винаги ме чака вкъщи, да ме разсее като се чувствам зле, да запълни времето ми, докато чакам приятеля ми пък да намери време за мен. Винаги е забавен (е добре де, не винаги, 6-тия сезон е laaame!) и винаги ме кара да се чувствам добре. С две думи - it's AWESOMEEE! Определено една от най-добрите връзки, които някога съм имала :)

2011!

Честита нова година на всички ни! Нека бъде по-добра от старата :)
Изводът ми от изминалата година е, че ако не си дам някакви цели или стремежи в началото й, тя се заформя доста скучна и дори няма с какво да я запомня.
Преди няколко дена с един човек си обещахме да се променим - ако не до средата на тази година, то поне до края й. Тогава обаче не се сетих за нещата, които исках да променя в себе си, или поне не за истинските. Но тази вечер, след премеждията по заснежените улици и изключително любопитния филм "Яж, моли се и обичай", аз направих нов списък. Истински. И го написах на хартия дори :) И трябва да се опитам да го изпълня. Ако не тази година, то поне да започна отнякъде. Така че тържествено обещавам да опитам:
















1. Да спра да се самоопределям, чрез човекът, който е до мен и да спра да се пристрастявам към чуждата помощ.
2. Да намаля ужасяващия си страх от промени, който цял живот ми е пречил.
3. Да спра да говоря толкова много и да се науча да изслушвам хората, както те изслушват мен. Това със сигурност ще бъде трудно.
4. И едно от наай-трудните неща - да се науча на търпение.
Не знам дали ще се получи нещо от всичките тези обещания, но не боли да опитам да се променя, без да трябва да ходя до Бали (макар, че много искам). Щом архитект може да поиска да чете книги, значи няма невъзможни неща ;)