22 ноември 2011 г.

заглавие: Заглавие

Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да правя разлика между двете.


Като типичен овен така и не се научих на спокойствие, нито пък да приемам нещата такива каквито са. Искам да изкопая всичко, да го обърна нагоре с краката, да го разтреса, да го реша, да го поправя, да го излекувам, да го свърша за да може всички да са щастливи. За да не е "не е честноо" никога повече. За да няма сърдити физиономии никога повече.
Чистата статистика обаче показва, че рядко имам успех. "Коет си тъй, тъй сийй" и понякога нищо не може да се направи. И трябва някакси  да свикна с това. Не всичко зависи от мен, и не всяко нещо чака аз да дойда и да реша проблемите. Не съм Супермен, даже не съм и Батман, абе даже и Робин не съм... аз съм си просто някакъв си човек и явно не е било писано. И нито аз, нито Бойко сме хората, които можем да го напишем. За жалост. Баси, поне Бойко да можеше...
П.С. Напоследък ми е гига-криво, че блогът понякога няма по нито едно посещение на ден. Разбирам да съм скучна, ама чак пък толкоз? 
И все пак:
П.С.2. Плашещото е, че от целият списък (като изключим чаят, защото го мразя) си набавям само музиката в необходимите количества. Шейм он ми, трябва да се поработи по въпроса!

14 ноември 2011 г.

Значии...

Не мога да разбера защо трябва да уча супер много, за да мога след време да изкарвам купища пари, които ще ми позволят да си стоя и да почивам, като мога тутакси да ида да си пия биричката? Why wait?

10 ноември 2011 г.

Търси се!

лицето: Мартин Борисов
години: > или = 23
ръст: 193cm
коса: руса
очи: сиви
телосложение: нормално (на плувец или баскетболист)
отличителни белези: флешове или всякъкв пиърсинг върши работа
По възможност да е умен, зрял и най-важното - глух!
 Ако видите някъде това лице, кажете му незабавно да ми се обади, че от 23 години го търся!

П.С. Не е задължително да изглежда като пича на снимката, но всяка прилика с реалното лице е предимство.

7 ноември 2011 г.

Списъци-мисъци

Напоследък си правя списъци за всичко - от нормални неща като списъци за покупки, до съвсем ненормални като това да си записвам да не забравя да си изпиля счупения нокът. Изводът е, че или остарявам или мозъкът ми е зает само с простотии... Като например в момента докато си стоя и си подпирам главата тежко тежко, опитвайки се да не проспя лекциите по "Сеизмична оценка и усилване на сградии ииии... бла бла нещо-си-такова". Как да не заспя, като самото име на предмета звучи гига скучно. В главата ми се въртят две песни, които не слизат от плейъра ми тия дни - и двете смесица между реге и още нещо. Явно съм в реге периода си.
Нищо не виждам, от това, което се проектира на бялата дъска - нищо необичайно за мен и хипер кьоравите ми очи, проблема е, че вече и не дочувам съвсем (както казва Денис от АХАТ - "Говори ми силно, стар рокаджия съм по дяволите"). Не знам проблемът в силната музика, която слушам ли е, или в това че хората говорят все по-тихо, все едно пестят сили за някакво по-значимо действие. Най-интересното събитие в стаята е предизвикано от един колега, който се мъчи да гледа нещо през два чифта очила. Най-страшното е, че май му се получава. Милия. Явно всички сме прогресиращо кьорави.
През почивката в паузата между две прозявания питам колегите (ей така да раздвижа обстановката) какво биха направили, ако знаеха със сигурност, че през 2012 ще е краят на света. Шок и ужасТ. Все едно ги питам кой е 10-тият президент на САЩ (между другото е някакъв Джон Тейлър, току що проверих за всеки случай). Ебаси скучните хора, отказвам се. Винаги оставам неразбрана. Затова пък аз се замислих горещо в оставащите минути от обясненията за стоманобетонови кожуси на колони. И ето какъв списък си направих:
1. Първата ми работа е да напусна ВИАС - моето най-голямо разочарование и най-голям консуматор на свободно време, и да си се върна в Търново.
2. Ще си направя екскурзията, за която цял живот мечтая - до Бора Бора или в краен случай до Куба, където ще се оженя за абсолютно random guy ей така за спорта - да се видя в бяла рокля, боса ... просто за да ми се случи нещо романтично в тоя тъп живот!
3. Тъй като ще е настанал хаос по магазините - кражби, разпродажби, а-у, силно се надявам да успея да се снабдя със страхотни мебели, с които да обзаведа каквото и да е (дори и кашон), за да може дори и за пет минути най-накрая да се изпълни мечтата ми да бъда архитект. Само за пет минути!
4. Това е глупаво, но няма как - ще се изруся. Just to feel по-добре. Винаги съм го искала... :)
И стигнах дотук... Всички наскачаха и засъбираха нещата си, което е сигурен сигнал, че най-накрая е време да си ходим. Нааайс! И все пак нещо не съм доволна от списъка ми. Звучи ми по-повърхностен отколкото ми се искаше... А вие какво бихте направили, ако знаехте, че идва краят на света?