Връбница

Тази стара върба ми напомня,

че някога пишех стихове.
Душата ми беше писана стомна.
Изпихте я, лигави типове!

Всяка глътка броих. Всяка дума и стих
бяха нежни светая светих.
В моя свят с доверчиви простори
вие бяхте конквистадори.

Сякохте трупи в горите на моята вяра.
В недрата на святата лава търсехте нефт.
Небето продънихте с диви възторзи за слава.
И всеки мой храм, без срам, осквернихте в кенеф.

Като пролетна пръст се отронвам
от влажния бряг на реката.
От живота си нищо не искам да спомням.
Помня само шума на върбата.
Балчо Балчев

P.S. Мисля, че Б.Б. започва да се превръща в любимия ми поет, кой би предположил, че някой може да измести Ботев :)!