Едва след като гледах този филм разбрах, защо мъжете никога не разбират случващото се в една връзка и винаги винят жената за скандалите и проблемите. Това е защото те не четат книги. Или не четат подходящите книги. Винаги се интересуват от разни военни романи, исторически, фантастики ако щеш, с много действие и войни и кланета, които те смятат за мъжествени. Почти няма мъж, който да е чел Джейн Остин, Джоан Харис или изобщо каквито и да било книги, отразяващи нормалните човешки взаимоотношения. За тях това е тъпо, лигаво, безинтересно, тип "Отчаяни съпруги" и т.н. и изобщо всички те смятат, че тези книги не са за тях.
Така е и с филмите. Колко проблеми на истински връзки са разгледани в серияли като "Сексът и градът" например или в нормалните филми за човешки съдби, незнайно защо нарочени за драми, които мъжете избягват като вампири чесън на входната врата? И това си личи. Личи си, защото колкото и опит да са имали, те винаги са неподготвените във връзката. Все не знаят какво се прави в моменти, когато нещата не са съвсем идеални, все бягат от проблеми, просто защото не знаят как да ги решат и винаги смятат, че караниците са предвестник на края на една връзка (и най-тъпото, че жените много обичат да вдигат скандали за щяло и нещяло, а те горките са просто жертви на месечния цикъл или истеричния им характер). Но нека ви кажа нещо, ако бяхте прочели една книга през живота си, като не включвам тъпотиите на Хемингуей, чийто женски образи са толкова плоски, че дори аз не бих могла да ги измисля толкова зле, ако бяхте обърнали внимание на поне един сълзлив филм, който приятелката ви ви е изнудила да гледате с триста зора, щяхте да знаете, че такова животно като перфектна връзка няма, всяка си има своите проблеми. И не е важно колко сте се обичали в началото и как сте се натискали из драките, поради липса на терен, а как ще изгладите тези проблеми и ще продължите напред, и колко по-силно ще се обичате след отсраняването на тези проблеми.
Но не, вие се криете зад етикета "гейско", за да не четете, за да не си занимавате главите с женски идиотщини и когато проблемите се появят вие духвате с първата срещната, защото много се обичате и ви е гот да се натискате по драките, а оная цофла, жена ви, само ви крещи за простотии. И сами не усещате как се въртите в тъпия омагьосан кръг на вашето невежество. А само да бяхте прочели поне една книга!
P.S. За протокола аз също харесвам книгите на Тери Пратчет, Стивън Кинг, обожавам английските хумористични романи на П.Г.Удхаус и държа да отбележа, че съвсем не съм пристрастена към така наречените "сълзливи романи", но едва когато гледах този филм, разбрах колко много опит човек черпи от подобна литература, защото тези писатели пишат само когато имат какво да кажат на хората. И ако се вслушваме в чуждия опит, ще си спестим много блъскане на глави...
Захладня. Време само за да се сгушиш до лаптопа и да гледаш "Как се запознах с майка ви" с чаша горещ шоколад в ръка. Време, в което с падането на мъглите, пада и настроението. Време, в което започва даскало. Време за депресии.
