28 декември 2010 г.

Ho ho ho!

Весели празници с най-яката песен евър!



P.S. Спешъл за хората, страдащи от спешна нужда от разведряване :) и за Carrer естествено!

20 декември 2010 г.

Безтегловност



Остана ли човек с когото да не съм се скарала? Или такъв, който да не съм наранила? Anybody?
Никога преди не съм се чувствала толкова безсилна. Сякаш гледам собствения си живот през прозореца.
Искам да избягам. Моето "не е честно" иска да избяга също.
Изобщо не предполагах, че ще е толкова сложно...

16 декември 2010 г.

Празници-мразници


















Снимка: PishkoLensi

Снегът навън, макар и не толкова пухкав колкото на снимката, а по-скоро изкристализирал от студ, както и този, в блога на Carrer ме накараха да се замисля какво прекрасно време е за:
1. чаша горещ шоколад (бял/кафяв по избор) до радиатора и някоя интересна книга.
2. изкачване на ски писти със сноуборд на гърба с тайфа откачалки.
3. излежаване в скута на някого, гледайки някой сполучлив коледен филм.
4. правене на снежни човеци и други снежни скулптори естествено не без мега дебели ръкавици.
5. печене на сладки (по възможност от някой друг)и игра на Скрабъл.
Баси Коледно ми е! Просто трябва да дават целия декември почивен, иначе изобщо не е човешко :(

15 декември 2010 г.

Дай ми време

Дай ми време
за любов ти дай ми време
За мечти ти дай ми време
За любов ти дай ми време.

Доста актуална песен в момента, припявам си я през пет минути. Започна се! Започнаха заверките :( Дано само след края да са ми останали някакви очи, или поне диоптрите ми да не надвишават 12...

12 декември 2010 г.

Малък апартамент в Швеция

Откак открих този сайт за архитектура, драстично намаляха часовете, прекарани в писане на курсови. И именно там преди малко видях моят dream apartment. С две думи: влюбих се!
Водят го малък апартамент, макар че е за България "скромните" 61m2 не са чак толкова скромни, а и изглежда доста просторен. Най-хубавото в него обаче, както се вижда, са прозорците и страхотната тераса, на която аз с кеф бих живяла целогодишно :)Единственото, което видимо дразни е розово-цикламения диван, но за щастие той е заменим.









10 декември 2010 г.

А ти качи ли своите снимки от 8-ми във Фейсбук?

Мдам, ес южюуъл първото нещо което прави съвремения човек когато стане сутрин рано е да седне на компа с гурелясали очи и... ииии естествено да си качи снимките от снощния купон/разходка/запой/сватба/кръщене/погребение и др. седянки в лицевата книга! Найс! От толкова преиграване кой е по- по- най- купонджия, взе да ми се повръща. Добре, че май всички снимки вече се отекоха... до следващия празник (който е Нова година и е ужасяващо близо).

9 декември 2010 г.

Резиденция в Сиатъл v.s. къща над реката

Както най-невинно си избирах марки багери за проекта ми за даскало, попаднах на две много яки места за живеене. И както се казва, се зачудих над екзистенциалния въпрос - колко ли хора биха предпочели да живеят в апартамент (панорамен, не какъв да е и супер готин естествено) вместо в (супер готината естествено) къща над реката? Честно да си призная и аз се затруднявам да отговоря.

Ето това е кандидат номер 1 - панорамния апартамент в Сиатъл:









И кандидат номер 2 - къщата в Калифорния, която е построена над река. Още по-интересното на тази къща е, че подът на трапезарията е стъклен. Това дава възможност на собствениците й да се наслаждават на страхотната гледка, без дори да излизат от вкъщи.









Източник - artcafe.bg

4 декември 2010 г.

Ето как се прави!

Преди малко гредах това клипче във Vbox и честно казано много се смях. Макар че то не си е за смях работа, понеже с днешната младеж освен по този начин, не виждам как може да се разбере човек. Ето как трябва да се възпитава днешните хлапета (а и не толкова хлапета) в училищата!

2 декември 2010 г.

Къде отидоха мъжете с флешове?

Днес, докато си говорех в общ чат с Carrera-та и Владо се сетих за този пост.
Та идеята ми е следната. Докато учих в гимназията (по-точно Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия) беше пълно с момчета. С високи, изсулени момчета с кецове. Момчета на расти, момчета, свирещи на китара и момчета с флешове. Да обясня за непросветените с две думи - по моите разбирания това са мъжете - мечта!
Сега, когато се разхождам по коридорите на ВИАС, единственото, което виждам са гейтаци с палтенца и шалчета, зубъри, облечени странно и ходещи странно... и нито един пич с флешове! Дори в Студенстски не съм виждала по улиците... Нищо чудно, че не мога да си харесам никого. Къде изчезнаха хубавите мъже, какво става с тях след гимназията? Къде подяволите отидоха мъжете с флешове?

П.С. Мъжът на снимката е Channing Tatum, знам че няма флешове, но добре илюстрира типа мъжа, за които говоря. Пък и е готин :) А и няма само Владо да си слага снимки на яки каки по блога :P

27 ноември 2010 г.

Огорчена съм!

Значи ако трябва да си призная съм много огорчена (важното е ударението да е на о). Ама много! И веднага ще си кажа защо.
Живея понастоящем (от 3 години) с едно същество от женски пол, което от как я помня (от 3 години) не е спряло да хленчи, че не може да си намери свестен мъж. Първо ходеше дълго време с някакъв пич, когото заряза, пък после взе да се оплаква че е сама. И така вече близо две години. То не беше ред сополи, ред сълзи (Ред ход чили пепърс) и тем подобни. Хващам се аз да обяснявам на това създание, че мъжете не са всичко в живота на една жена, че си е гот да си сам - особено като си на 22, мъже навсякъде (в Студентски град живеем все пак) с две думи - хората умират за нейния живот, тя седнала да реве. Но уви, стана по-лошо, не стига, че не спря да реве, ми взе да ми отправя лични нападки - т.е. на мен ми е лесно да говоря така, защото имам връзка. Отказах се. Викам си "Яяяя какво ще си троша главата с някакви ревли, то се е видяло, че на глава няма да изляза с нея." и оттогава си живея мирно и кротко, кимам, гледам състрадателно, съчувствам и всякакви такива дивотии и същевременно си мисля колко ли жалко е едно същество, което не може да приеме себе си за личност, освен ако няма залепено друго същество за задника си. Срам и позор за еманципирания женски народ! Огорчена съм (ударението пак на о-то)!
На всичкото отгоре вчера ставам свидетел на разговор между двете комшийки и един техен колега, който в общи линии беше молба въпросния младеж да "ощастливи" тяхната съквартирантка, защото от една седмица не спирала да реве, че не може да си намери мъж. Хвала на такъви съквартирантки!
Толкова съм възмутена (ударението на у), че просто нямам сили да коментирам този резил на женското съсловие. Искам само да кажа 6 думи : " Жени, абе я се стегнете малко!"

П.С. За всички жени, които нямат нищо общо с гореспоменатите, поздрав с:

21 ноември 2010 г.

Тангра - Дон Кихот

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.


P.S. Не искам вече хора, за които съм Дон Кихот! Искам да бъда с истински рицари! Мрън!

14 ноември 2010 г.

На сапун!

Значи стоя и си мисля... и стигнах до две тези : 1. Че след циганите, иракчаните (и другите нации от Близкия Изток) и негрите най-много мразим германците и 2. Мъжете нищо не разбират от спорт. Относно Германия - защо Господи, защо им позволи да са държава! Още след Втората Световна война е трябвало да се усетим, че от тия хора нищо хубаво не може да излезе. Не стига, че са бозави, грозни, ужасно досадно педантични, ами и само се бъркат там, където не им е работа. И ето веднага давам пример, да не кажете, че само си правя вятър на устата.

Първи и болезнено пресен пример - Формула 1. Формула 1 не познава по-скучни години от ерата Шумахер, която едва не уби спорта. Шумахер с тъпите си схеми и скучното си каране накара Бърни Еклестърн толкова да се старае да направи интересни състезанията, че едва не превърна Формула 1 в съвсем друг спорт. И новия световен шампион Фетел, това арогантно детенце, което не можа да се задържи на пистата в половината от състезанията тази година ще ми става световен шампион! И незнайно как всички (мъже, които разбират по-малко и то мен от Ф1, но гледат колкото да се каже, че гледат) са за него, защото той е идеалният заместник на скучния Шумахер.

Втори пример - театърът наречен Мондиал 2010г. Германците пак се намесиха там, където не им е място, а именно на финала. Играта им се състоеше в това да рушат чуждата игра и именно поради това не можа да се получи никакъв мач между тях и Испания. И точно заради това бях искрено изненадана, че половината ми познати (мъже) бяха за Германия. Но там късметът по незнайни пътища се намеси и не им позволи да опорочат максимално това световно.

Трети пример - тъпото висше образование в Германия. Заради липсата на такси, или поне не особено високите им такси, всичката паплач от България, особено тази, която разполага с повечко пари, заминава да учи там, без грам изпити освен по немски. И какво се получава - хора, които са завършени архитекти (като моята приятелка Белослава например) не успяват да учат това, което искат, а същевременно хора с напълно ампутиран усет за красиво (изобщо никого няма да назова, Владиславе), които имаха пари от мама и тати и заминаха да учат в Германия, защото тук нямаха никакъв шанс да ги приемат близките 5 год. ми постват във Фейсбук разни бози за съчетания на цветовете.

И изобщо аман. За капак на всичко заради тъпия Фетел и още по-тъпите Рено дето спаха цяла година и се сетиха да карат в последното състезание, ще трябва поне една седмица да търпя глупостите на Станко , дето нищо не разбира от Ф1 и на другите полу-кретени като него. Аман.

23 октомври 2010 г.

А дърветата правят и невъзможното


Един ден реших да си взема фотоапарата за да снимам на път за ВИАС, тъй като сега е идеално време за снимки - листата са шарени, светлината е хубава... а и улиците, през които минавам всяка сутрин за даскало са много приятни и тихи. И едва тогава видях това дърво. Честно казано идея нямам как е минало оттам, но ми изглежда адски болезнено. Сякаш напук е минало през оградата, само защото някой му е казал, че е невъзможно. И изведнъж ми стана супер симпатично - малко борбено дърво, което прави всичко за да докаже че не се примирява лесно, за разлика от хората.

13 октомври 2010 г.

Молитва!

Господи, ако четеш това, искам да се извиня, че досега никога не съм ходила на църква, никога не съм постила преди Великден или Коледа, дори трудно казвам "Христос Возкресе" на Великден. Някак не съм по тези работи, макар че името ми произлиза точно от Христос (голяма ирония наистина). Съжалявам, че не съм била ревностен християнин през всичките 22 години от живота ми, но дойде моментът в който ще се обърна към теб за нещо много сериозно. И много се надявам да чуеш молитвите ми!

Моля те, Господи, не позволявай на тъпите чалгари да развалят всичко свято за мен, моля те! Не позволявай на хора, които си кълчат грозно телата на цигански зурли да стъпят на святата земя на стадион Академик на 25.10.2010! Моля те, Господи, не ги оставяй напълно да завладеят земите между Черно море, Дунав, Странджа Сакар и... другата там граница! Стига са се подигравали с всичко, до което се докопат - не им стига музиката, външният вид на подрастващото поколение, а сега искат да сложат ръка и върху светила като рок концертите!!!Моля те! Нека концертът на Скорпиънс, не - ПОСЛЕДНИЯ КОНЦЕРТ НА СКОРПИЪНС на българска земя остане неопетнен от чалгарско присъствие! Моля ти се от все метълско сърце!

29 септември 2010 г.

Мъгливо

Захладня. Време само за да се сгушиш до лаптопа и да гледаш "Как се запознах с майка ви" с чаша горещ шоколад в ръка. Време, в което с падането на мъглите, пада и настроението. Време, в което започва даскало. Време за депресии.
Опитвам се максимално дълго да запазя в себе си духа на лятото, да не позволявам ВИАС да ме погълне изцяло, да не се повтаря всичко от миналата година. Но явно само аз. Сутрин имам един малък ритуал - ставам възможно най-рано, хапвам нещо набързо, правя си кафе и прочитам новините в Интернет, слушайки музика. Става въпрос за 6 часа сутринта. Така се зареждам с енергия за през деня и нямам чувството, че съм изритана от леглото навън на студа. Така правя аз за да не съм вкисната, заради ранното ставане и да не лазя по нервите на колегите си с нацупената си физиономия.
А какво получавам насреща? Изнервени, полузаспали физиономии, които ми съскат изпросени отговори. Цупеници, "Кво искаш", "Остави ме, спи ми се"...
Майната ви! Не ме е грижа! Всеки човек има право на поне една усмивка и добра дума на ден. Дори в университет, в който никой няма чувство за хумор или поне е забравил как да го използва. Понякога се чувствам като тийнейджър в старчески дом.
Защо сами си втежняваме живота. Колко много ще се променят нещата само ако почнем да се усмихваме повече един на друг!

25 септември 2010 г.

Фотомания

Откак си взех Sooony-то нещо се вманиачих по снимане и Photoshop-и. В един подобен изблик се натъкнах на това. Просто нямаше как да не споделя тази снимка. Велика е нали?

6 септември 2010 г.

The Jane Austen Book Club

Едва след като гледах този филм разбрах, защо мъжете никога не разбират случващото се в една връзка и винаги винят жената за скандалите и проблемите. Това е защото те не четат книги. Или не четат подходящите книги. Винаги се интересуват от разни военни романи, исторически, фантастики ако щеш, с много действие и войни и кланета, които те смятат за мъжествени. Почти няма мъж, който да е чел Джейн Остин, Джоан Харис или изобщо каквито и да било книги, отразяващи нормалните човешки взаимоотношения. За тях това е тъпо, лигаво, безинтересно, тип "Отчаяни съпруги" и т.н. и изобщо всички те смятат, че тези книги не са за тях.
Така е и с филмите. Колко проблеми на истински връзки са разгледани в серияли като "Сексът и градът" например или в нормалните филми за човешки съдби, незнайно защо нарочени за драми, които мъжете избягват като вампири чесън на входната врата? И това си личи. Личи си, защото колкото и опит да са имали, те винаги са неподготвените във връзката. Все не знаят какво се прави в моменти, когато нещата не са съвсем идеални, все бягат от проблеми, просто защото не знаят как да ги решат и винаги смятат, че караниците са предвестник на края на една връзка (и най-тъпото, че жените много обичат да вдигат скандали за щяло и нещяло, а те горките са просто жертви на месечния цикъл или истеричния им характер). Но нека ви кажа нещо, ако бяхте прочели една книга през живота си, като не включвам тъпотиите на Хемингуей, чийто женски образи са толкова плоски, че дори аз не бих могла да ги измисля толкова зле, ако бяхте обърнали внимание на поне един сълзлив филм, който приятелката ви ви е изнудила да гледате с триста зора, щяхте да знаете, че такова животно като перфектна връзка няма, всяка си има своите проблеми. И не е важно колко сте се обичали в началото и как сте се натискали из драките, поради липса на терен, а как ще изгладите тези проблеми и ще продължите напред, и колко по-силно ще се обичате след отсраняването на тези проблеми.
Но не, вие се криете зад етикета "гейско", за да не четете, за да не си занимавате главите с женски идиотщини и когато проблемите се появят вие духвате с първата срещната, защото много се обичате и ви е гот да се натискате по драките, а оная цофла, жена ви, само ви крещи за простотии. И сами не усещате как се въртите в тъпия омагьосан кръг на вашето невежество. А само да бяхте прочели поне една книга!

P.S. За протокола аз също харесвам книгите на Тери Пратчет, Стивън Кинг, обожавам английските хумористични романи на П.Г.Удхаус и държа да отбележа, че съвсем не съм пристрастена към така наречените "сълзливи романи", но едва когато гледах този филм, разбрах колко много опит човек черпи от подобна литература, защото тези писатели пишат само когато имат какво да кажат на хората. И ако се вслушваме в чуждия опит, ще си спестим много блъскане на глави...

1 септември 2010 г.

Ирония

Имам 124 приятели във Фейсбук, една камара колеги, с които през семестъра се чуваме доста често, имам най-добър приятел, който е насреща, само когато аз му трябвам, дори имам гадже, ноо никога не съм била толкова самотна...

30 август 2010 г.

Дали пък задължително трябва да ги стигнем?

Тези дни, докато бях на гости на пичовете, се пристрастих да гледам различните канали Discovery и по-точно предаванията им за строителство и архитектура. Та точно в едно такова предаване разказваха за архитектурата на Япония, която силно ме озадачи и ме накара да съжалявам тези дребни хора. Проблемът идва от това, че Токио е с площ 2 хиляди квадратни километра, а населението му, заедно с хората които работят и учат там е 35 милиона!!! Англомерацията му е по-голяма дори от тази на Ню Йорк със скромните 22 милиона. Така в резултат на голямата гъчканица, архитектите са принудени да правят чудеса, играеки си с всякакви зрителни илюзии за широчина и пространство. Но някак колкото и да ме увещаваха от екрана всякакви японски архитекти, че заради изцяло белият цвят на тази къща, разбираш ли, тя изглеждала по-голяма и че ако банята ти е малка, но висока, това оптически увеличавало пространството, нямаше как да не се запитам: "Really?"


Оптически, оптически - хубаво, ама ако си разперя ръцете и се фрасна на яве в стената нещо ми се срива измамата за по-широко пространство. А и колкото и да ме увещават, че си е гот кухнята ти да е функционална, макар и голяма колкото коридор... Мерси. Като човек, прекарващ 9 месеца в годината в стая 5 на 3 метра с още две човешки същества, мога спокойно да кажа, че няма нищо по-хубаво от това като се прибера вкъщи да тичам напред назад из коридора с обща квардратура сигурно колкото средно голям японски апартамент.



Вярно е, че си е предизвикателство да проектираш такава къща. Раждат се интересни идеи за пестене на място като влизащи един в друг мебели, вградени в стените легла и т.н., неща, които наистина си заслужава да се видят и оценят, но доколко е приятно живеенето в обстановка на "Стани да седна" и "Ще събереш ли специалния дизайн маса със столове, които като сложиш един в друг заемат формата на цветенце за да имам пространство да си почеша носа" си е отделен въпрос. Жалко е и това, че в тези жилища архитектите виждат бъдещето, когато Земята ще е пренаселена и тем подобни. И ето точно тук аз се замислям за пустеещите къщи по българските села с квадратури колкото на три от японските им събратя. Нека са напред...

P.S. В един форум прочетох страхотен коментар за тези къщи:
"Сега е ясно що са измислили плоски телевизори" :)))

26 август 2010 г.

На море с пичове и Sooony

Все пак ми се отвори възможност да се поплацикам за два дена на море. И беше страхотно! Догодина повече, но едно е сигурно - Равда е най-студеното място на планетата! Евър! Поне правят страхотно пиле със сметана, макар, че коктейлът им Swimming pool не струва. И все пак беше велико :)





15 август 2010 г.

Soooony!

Вчера най-накрая, след дълги проучвания и тъпи оговорки с тъпите продавачи в Техномаркет (наистина са много тъпи продавачите на електроника навсякъде, разбират по-малко и от мен) си взех фотоапараааат! Soooony! Тук биха ме освиркали сума ти хора, които разбират от фотоапарати, но whatever! Аз си го харесвам и толкоз! Съжалявам само, че не ми се даваха още 200 кинта за нещо полу-професионално, но пък иначе като забогатея какво ще си купувам :) И ето, запознайте се с моят нов Soooony!

14 август 2010 г.

So You Think You Can Dance???

Не мога да повярвам, че Джошуа спечели So you think you can dance 4! Изобщо не е честно, той не е истински танцьор, той е един голям ревльо без кисел боб. Трябваше при така стеклите се обстоятелства да е Туич! Той прави страхотно шоу.
И все пак Кортни и Гев си остават най-яката двойка (Керингтън и Туич също са готини), ноооо, вижте това - Aren't they fabulous?

12 август 2010 г.

Невероятна архитектура от Сингапур

Архитектите и изобщо умовете от ONG&ONG ми взеха акъла още при вида на първата преустроена от тях къща. Дълго време се ядосвах, че не съм си тагнала техният сайт и доста време ми отне отново да го намеря, но търсенето си струваше.
По принцип не крия симпатиите си към местните архитектурни стилове, но ужасно много държа и на иновациите, затова много се зарадвах на уникалната смесица и на двете в проектите им.
Тук реших да покажа не най-известният им проект, а една много очарователна къща, на която, ако имах шанс, единствено бих променила цвета на фасадата :), но и така стои доста добре.





Характерното за тази къща, както и за някои други проекти на ONG&ONG, е че дворът може да е едновременно отделен и приобщен към вътрешното пространство. Тайната е в басейна, който може да бъде частично или цялостно покрит с капак, чрез специален механизъм. Така той може да извършва функцията и на голяма свободна площадка за трапезария, за посрещане на гости или други.

































Когато плъзгащите се врати са отворени и басейнът е напълно покрит се образува страхотно продължение на дневната, а отворен - басейнът е приятно изолиран и скрит от хорските погледи.
Единственото, което не ми хареса е обзавеждането, но къщата е предназначена за даване под наем, така че този недостатък може да й се прости, и все пак мисля, че банята си заслужава да се види.



Източник:ONG&ONG Pte Ltd; http://www.ong-ong.com

19 юли 2010 г.

Среднощно

Имам най-ужасното свойство винаги да помня само добрите моменти. И заради това сега щях да направя огромна грешка. Защо спомените карат нещата да изглеждат толкова нереално хубави? По принцип си е хубава черта, но сега не ми помага особено. Това някой ден ще ми изяде главата, знам си го...

18 юли 2010 г.

Нека строителството започне... сега!

Писна ми. Вчера си оставих във ВИАС каската, с която бродих из цяла София, а днес мия плочки и стържа фугин с нокти. Тази треска по строежи явно няма край.
За неразбралите две седмици бях на практика по строителни конструкции, чиято идея се състоеше в това, да обикаляме по най-интересните строителни обекти, но на практика беше състезание по ориентиране из задънени квартали в София. Естествено най-много намазаха наперените ми колеги, които имаха коли и книжки и съумяха да се изфукат пред всички и дори да ни подразнят, че няма да ни качат. Хвала на такива индивиди! Но за това пък каските, както се вижда на снимката, станаха доста моден аксесоар, който без малко да промотирам в Sprider в Борово, но не се намери идиот, който да ми се води на акъла.
И след дълго чакане и бленуване, аз се завръщам в родното Търново и какво да заваря, нашите съборила апартамента и го изграждат на ново. Буквално. Добре, че майка ми беше поочистила, но като цяло си е мазгоч и ни чака поне седмица човъркане на боклуци и пране на всевъзможни потънали в строителен прах работи.
А навън е лято! Птичките пеят, строителите режат на банцинг в 9 сутринта в неделя... Въобще приказка! Човек не може да си избяга от призванието и това си е!

10 юли 2010 г.

Светло бъдеще

Съжалявам, не можах да се сдържа да не напиша това и искрено се извинявам за сарказма си на хората, които го прочетат и се обидят от това... НО ПРОСТО НЕ МОГА!

Преди малко загубих около половин час от живота си, гледайки във ФБ снимки на мои бивши съученици и оттогава не мога да спра да се чудя "Какво по дяволите става с този народ???"

Първия индивид, на който се натъкнах случайно, беше една така да я наречем "натурална метълка" - тоест с черни дрехи, бира, простотии и т.н. Доколкото си я спомням беше добро дете, мило момиче, скромна, а сега я гледам да раздава средни пръсти и да се снима оригвайки се след гигантска глътка бира. (?!) Вярно и аз по едно време уж бях метъл, тоест опитвах се да подражавам на метълите, обличайки се грозно и правейки се на по-голям идиот отколкото съм, но това доста бързо ми мина, когато стигнах до всеизвестната истина, че не това което носиш, а това което слушаш те прави истински фен на музиката. Но явно тя още не го е разбрала. Не, признавам си, наистина останах вцепенена и от днес нататък ще съм много щастлива, че рано се отделих от това стадо. Амин.

А за другата си знаех, че е такава..., но все пак не мога да разбера защо разни хора, чието единствено достойнство е че са си родили дете, просто защото не е имало какво друго да правят, или са се сгодили за някой си там врат, мутра или ала бала, се опитват да ми насяват чувство за малоценност, че едва ли не изживяват "най-страхотните години от живота си" развявайки си голите задници по едни и същи, омръзнали ми до болка без дори да съм стъпвала там, дискотеки, докато аз, разбираш ли, седя и зубря в този университет. От кога стана срамно да учиш висше и да се опитваш да станеш нещо повече от домакиня с надут корем, или заспала по пейките пияница? Защо всички са се превърнали в евтини курви, обиколили сромната популация хетеро-мъже в родните си градове и села по няколко пъти и на всичкото отгоре се опитват да ме убедят, че техния начин на живот е пълноценен?!
До там ли стигнаха нещата, че да трябва да избираш:
1.) да си метъл (хип-хоп издънка или просто наркоман) и да се наливаш по цял ден с бира и производни по парковете в компанията на разни съмнителни и доста брадясали, вероятно и намирисващи типове и да се чувстваш пълноценен, защото си "различен" (?!)
2.) да си мацка (кофа, кифла, курабия, с две думи курветина) и да се подвизаваш денонощно във вече мега амортизираната, някогашната "мега яка" дискотека в някой забутан (или не чак толкова забутан) град, с извинението че си барманка (сервитьорка, танцьорка) и да се чувстваш пълноценна, защото си, разбираш ли, супер яката мацка! Нищо че сигурно и там ще си изгниеш...
Какво по дяволите стана с този град?! Къде изчезнаха всички свестни хора? Защо избягаха в Пловдив, Холандия, Варна, и всички които дойдоха тук в София да учат. Какво ще стане с Търново, просто ме е страх да си помисля...

9 юли 2010 г.

Една песен, която ме кара да настръхвам



Чудя се, защо повече не правят такива песни. Защо единствените останали добри групи са на по 150 години и всеки път като им отивам на концерт (тук малко грубо ще прозвучи, но си е факт) се надявам да стигнат живи и здрави, но за жалост не винаги е така. Ето за това ще измъча баща ми да дойде с мен на Скорпиънс, че знае ли човек...

28 юни 2010 г.

6 страхотни идеи за кът за четене

Като бях малка със сестра ми (или главно сестра ми) обичахме да се крием в някой ъгъл из огромните стаи на село, и да четем книги по цял ден, без никой да ни открие. Има нещо магическо в миризмата на страниците, в историите, в които сякаш участваш самия ти, и в начина по който само книгата може да те погълне изцяло. Ето и едни от най-добрте според мен етажерки за книги, или по-скоро местенца за четене:

1. Под стълбите:



2. Кът за четене:



3. А защо не до камината:



4. Или направо върху етажерката:



5. Книги в масата - вървят с кафе :)



6. Или скрити в стълбите:

20 юни 2010 г.

Прогноза

Преди няколко дена случайно попаднах на този филм. И ако беше година по-рано със сигурност нямаше да го гледам. Но "Мисия Лондон" някак ми вдъхна куражът, че все пак може да има и хубави български филми. И така се престраших да го дръпна. Пък и всеки, който ме познава, знае че съм луда на тема сърфове, скейтборди и всякакви там, стига да не ги карам аз :)(лъжа, всъщност много ми се кара, ама няма..)
Филмът е с някои от най-силните (поне според мен) български актьори - Асен Блатечки, Део, Юлиан Вергов и още знайни и незнайни герои, а и историята беше доста обещаваща. Но пак се намеси българския патент за филми. Не знам кой е решил, че е много гот като цяло нацията ни да се докарва умствено недоразвита във всички филми и не му ли прави впечатление на никого, че в чуждите филми има адски много музика, която при нашите отъсъства?! Имаме толкова много добри рок групи, чиято музика би паснала идеално за тоя фил, а те през цялото време използваха I Stand Alone на Godsmack, която седеше леко неадекватно.
Изобщо като гледам български филми напоследък се замислям, абе тия хора в НАТФИЗ спят ли, какво правят?! Та аз мога да режисирам по-добре филм от тях! И да им ... имам актьорското майсторство, рецитират като петокласници, изкарани на черната дъска.

Иначе историята беше донякъде добре замислена - група приятели от различни балкански държави - България, Сърбия, Македония, се събират в Турция за да закрият сезона на уиндсърфинга. Но за жалост вятърът изведнъж спира и те нямат какво друго да правят в тази пустош освен да се дразнят на тема коя е най-великата държава на Балканите. Което всъщност се оказва най-интересното от целия филм. Има и някаква псевдолюбовна история, която не я разбрах точно, но в български филми никога не е имало добри любовни истории.
Искам само да кажа, че като цяло филмът имаше голям потенциал - добри актьори, добра история (донякъде), хубаво място за снимки, весел екип... Дори не мога да разбера как с толкова много добър материал, така можеш да окепазиш един филм...

14 юни 2010 г.

Готини летни места за relaax

Напук на ученето, което упорито ми пречи да си гледам Световното като бял човек, и напук на сухата жега в тоя мъртъв град, реших да пусна няколко снимчици на местата на които бих искала да съм в момента. Ако сте със слабо сърце, не ви препоръчвам да гледате. Enjoy!

1. До басейн:




2. Купон на плажа:




3. На готин диван с книга в ръка:




4.На хамааак:




5.На як басейн:




6.Или просто тук:




И ако това не стане и това върши работа:
7.