Не съм си представяла, че може да съществува чак толкова сиво ежедневие. Толкова е сиво, че чак трябва да се измисли нова дума за това сиво. Дори нямам какво да кажа... а ми се говори. Изчерпах се да говоря на стените и на хора които все се крият, мълчат и бягат. В днешно време няма един човек с когото да може да се говори за смислени работи. Един човек!
Толкова откачих от скука, че взеха да ми се привиждат хора по улицата - вчера се припознах в един познат три пъти. Пълно хахо...
Започнах да се давя в спомени. Заседнали са ми като буца в гърлото и ме давят всеки път като се сетя колко са хубави. А не трябваше да става така - лято е! Аз обичам лято!
Как може да съм толкова скучна и никога да не съм пушила трева или да съм пробвала кока? Баси, това трябва да се коригира в кратки срокове. Даже Владислав е пушил трева! Толкова ми е скучно, че дори и да си забия молив в слепоочието, няма да ми направи впечатление. Баси, толкова ми е скучно, че трябва да напиша песен за това, колко ми е скучно....