Знам, че определено ми се пише за нещо. Определено! Просто трябва да установя какво е то. Няма да почвам сега да разказвам колко ужасно се чувствам, от настъпващата есен, защото рискувам да си повторя дословно постовете от миналата такава. Гадно ми е, но както се казва : "Най-мразим да мразим!".
Неминуемо обаче настроението ми се срива, щом настъпи този момент от годината, ставам почти толкова депресирана, колкото е и времето навън (даже малко повече). Де да беше вечно лятооо... Но млъкни, сърце!
Вече имам зъб и на личната ми фризьорка, на която се доверих да извърши промяната толкова жизнено-важна за мен :P , но уви не съм много доволна от резултата. Ама карай, чак се вдъхновявам да хвана ножицата и... останалото е история.
Прилошава ми като се замисля, че ме очаква ежегодното насилствено есенно пазаруване на дрехи преди училище, което в този случай ще дойде преди лекции. Но трябва да сме благодарни на нашите мили родителки, които още отделят от собствените си средства за да облекат не заслужилото ми туловище. GOD SAVE MY MOM!!!
Изобщо напоследък обръщам внимание, че съм се превърнала в едно вечно мрънкащо и все недоволно същество. Трябва да се стегна...(и то не само в ханша).
Забелязвам напоследък също, че съм станала див мизантроп, просто ми се ще на моменти да не общувам с хора, но лошото е, че понякога тези моменти са доста чести. И защо това?! Нямате идея колко трудно се живее, когато сам не разбираш себе си.
И за финал едно размишление относно любовта : в действителност ли трябва всичко да е толкова трудно?
Няма коментари:
Публикуване на коментар