30 май 2007 г.

След шумотевицата

Тия дни в мен се сменят постоянно приятните с не дотам приятните емоции. Толкова много се радвам на връзката ни с хлапето и същевременно ми е тъжно от неговата липса и от самотата на всички покрай мен. Чувствам се виновна, че съм щастлива...
Балът мина страхотно на фона на това, което ни очаква в най-скоро време. Уж първоначално само аз нямах кавалер, а се оказа, че само ние с хлапето бяхме наистина заедно. Тук в Търново си изкарах страхотно, радвах се безкрайно, че не доминираше чалгата през цялото време и такива танци ударихме с хлапето, че два дена след това имах мускулна треска. В Пампорово не бях в чак толкова страхотно настроение, но пък мисълта, че киснахме с една приятелка час и половина в басейна и около 2 часа във ваната, още ме кара да се усмихвам. Чак сега осъзнавам колко ще ми е мъчно за тези хора. И за един човек ми е най-мъчно, но вече не знам как мога да му помогна. Мисля, че само му преча с усмивката, което напоследък рядко ми слиза от физиономията и с това, че с хлапето му напомняме вероятно за това какво той е изгубил. Ужасно гадно е да искаш да си с някого, а да му пречиш повече, отколкото когато е сам. А с тях двамата се чувствам наистина най-добре, е може би и с Бела :), а не мога да го задържа около нас, каквото и да правя... Ужасно е! Опитвам се да му покажа, че никога няма да бъде излишен, но така и не успявам, както и да му кажа, че това, което си е между нас, винаги ще си остане между нас и няма нищо общо с хлапето. Между другото това е любимата ми снимка от бала, на която сме точно тримата ;)

И така, почна любимата практика и преходът от балната рокля и гримовете към къртенето на мазилка и боядисването на стени ми се струва адски труден. Какво ли ще стане като се намесят и задачите. А когато хлапето си замине?! Не ми се мисли...

23 май 2007 г.

Един неразделен клас

Напоследък занемарих писането в блога, поради една невероятно хубава за мен причина, а именно, че най-накрая се изяснихме с хлапето и сега... сега всичко е страхотно! Е, почти всичко. Само съжалявам леко, че изгубихме толкова време...
Леко нещата с бала куцат жестоко, това, че се скъса да вали, след като не беше валяло така сериозно близо година, времето в Пампорово е ужасно студено и ред такива забавности. Но... ще гледам оптимистично на нещата - ДАНО СИ ИЗКАРАМЕ СТРАХОТНО, пък да става каквото ще!
Тук ще направя малко ретроспекция - серенадата в класната мина не така както я очаквах, ние с хлапето ли се бяхме отцепили прекалено, другите ли не ни обръщаха внимание, не зная, но се почувствах леко излишна в цялата работа. Същото се повтори и на изпращането. Дано не се случи същото и на бала...
Иначе тия няколко последни дена изкарах наистина невъобразимо, все още имам чувстото, че сънувам (тук започвам вече леко да се хваля :)). Не искам да правя гръмки изказвания, защото съм суеверна, но... невероятно е! Колко хубаво можело да бъде да си влюбен!
Имам да благодаря на едни хора, че ми помогнаха в момент, в който уж аз трябваше да помагам. Едва ли бих мога да им се издължа някога, но да знаят, че винаги ще са ми адски скъпи. Защото те са ми истинските приятели, съжалявам, че не съм го знаела по-рано.
Понеже стана доста лиричен този пост, искам да си пожелая крайно егоизтично една страхотно време утре на бала, едно незабравимо прекарване и... абе да сме си ние просто и нищо повече!

16 май 2007 г.

Откритие


Нима възможно е такова щастие

Дочувам песни и камбанен звън
По-тихо, да не би магьосник властен
Да сложи край на този хубав сън.

Отдавна си я повтарям, почти по цял ден. И има защо :)))

10 май 2007 г.

Слънце в очите, вятър в косите

Пролет моя, моя бяла пролет...


Е вън е по-скоро лятно, отколкото пролетно, но все пак... Няма нищо по-хубаво от хубавото време, от хубавото лятно време, прекарано в парка (особено, ако е в централния в Търново :Р) особено, ако е с добри приятели. Не че ми се е случило, но все пак въздухът, вятърът (щях да кажа лекият вятър, но напоследък не е никак лек, по-скоро почти ураганен) ми довява едни приятни спомени и мисли и изобщо с две думи : ЛЯТО Е ХОРА!!! Доживяхме!
Винаги по това време на годината ме спохожда едно такова безгранично вдъхновение, което ме държи до края на август, че и до средата на септември и ме кара само да измислям и да правя още по-шантави неща, като висулките от треви, които още не мога да завърша. Сякаш до сега просто не съм живяла и чак сега се събуждам и продължавам започнатото от миналото лято. Все едно лятото си има свой собствен, динамичен живот не подвластен на останалите сезони, който спира с идването на есента и продължава със следващото лято...
И въпреки, че започнах да звуча толкова приповдигнато, че напомням стихотворение на Вазов, ще отбележа само, че за мен няма нищо по-хубаво от това да ме пече слънце и да духа лек (лек, не като тукашния нашия) вятър! Е може би плюс море, нещата изглеждат къде къде...Еххх...

5 май 2007 г.

Последни събития

Онзи ден се случи нещо доста неочаквано. Напоследък се бях отдала на жалко самосъжаление след не дотам добрите ми резултати на изпита. Просто изведнъж и малката вяра, която имах се срина (учителят ми по-рисуване, който постоянно ми повтаря да съм уверена, ще ме убие, ако ме чуе/прочете), пък и се случи нещо, което отдавна очаквах, но все пак не знаех, че така ще ми повлияе.Оказа се, че класическата сцена (която толкова обичат да интерпретират по филмите) на среща със "стара любов" (че тъпо звучиии..), която е хваната под ръка с чисто новата си половинка, при това руса, ми подейства доста по-депресиращо, отколкото предполагах. И то не за нещо друго, а заради това, че докато другите хора живеят, развиват се, влюбват се, аз прекарвам ежедневието си в решаване на задачи и безсмислено боядисване на картони, наречено цветна задача... Честно казано чувствам се, като съсухрена старица...
И ненадейно ме зарадва една проява на внимание от страна на приятел, който в момента е на хиляди километри оттук. Зарадва ме мисълта, че все пак има някой, на когото му пука, че не съм чак толкова добре, за колкото се опитвам да се представя. Страхотно чувство... И тия деца, кога ще се приберат най-накрая да им одърпам ушите.
Хубавото е, че съм се отдала на една почивка от училище, и сутрин се наспиииивам, наспиииивам. От време на време си е готино да си 12-ти клас :Р