6 страхотни идеи за кът за четене

Като бях малка със сестра ми (или главно сестра ми) обичахме да се крием в някой ъгъл из огромните стаи на село, и да четем книги по цял ден, без никой да ни открие. Има нещо магическо в миризмата на страниците, в историите, в които сякаш участваш самия ти, и в начина по който само книгата може да те погълне изцяло. Ето и едни от най-добрте според мен етажерки за книги, или по-скоро местенца за четене:

1. Под стълбите:



2. Кът за четене:



3. А защо не до камината:



4. Или направо върху етажерката:



5. Книги в масата - вървят с кафе :)



6. Или скрити в стълбите:

Прогноза

Преди няколко дена случайно попаднах на този филм. И ако беше година по-рано със сигурност нямаше да го гледам. Но "Мисия Лондон" някак ми вдъхна куражът, че все пак може да има и хубави български филми. И така се престраших да го дръпна. Пък и всеки, който ме познава, знае че съм луда на тема сърфове, скейтборди и всякакви там, стига да не ги карам аз :)(лъжа, всъщност много ми се кара, ама няма..)
Филмът е с някои от най-силните (поне според мен) български актьори - Асен Блатечки, Део, Юлиан Вергов и още знайни и незнайни герои, а и историята беше доста обещаваща. Но пак се намеси българския патент за филми. Не знам кой е решил, че е много гот като цяло нацията ни да се докарва умствено недоразвита във всички филми и не му ли прави впечатление на никого, че в чуждите филми има адски много музика, която при нашите отъсъства?! Имаме толкова много добри рок групи, чиято музика би паснала идеално за тоя фил, а те през цялото време използваха I Stand Alone на Godsmack, която седеше леко неадекватно.
Изобщо като гледам български филми напоследък се замислям, абе тия хора в НАТФИЗ спят ли, какво правят?! Та аз мога да режисирам по-добре филм от тях! И да им ... имам актьорското майсторство, рецитират като петокласници, изкарани на черната дъска.

Иначе историята беше донякъде добре замислена - група приятели от различни балкански държави - България, Сърбия, Македония, се събират в Турция за да закрият сезона на уиндсърфинга. Но за жалост вятърът изведнъж спира и те нямат какво друго да правят в тази пустош освен да се дразнят на тема коя е най-великата държава на Балканите. Което всъщност се оказва най-интересното от целия филм. Има и някаква псевдолюбовна история, която не я разбрах точно, но в български филми никога не е имало добри любовни истории.
Искам само да кажа, че като цяло филмът имаше голям потенциал - добри актьори, добра история (донякъде), хубаво място за снимки, весел екип... Дори не мога да разбера как с толкова много добър материал, така можеш да окепазиш един филм...

Готини летни места за relaax

Напук на ученето, което упорито ми пречи да си гледам Световното като бял човек, и напук на сухата жега в тоя мъртъв град, реших да пусна няколко снимчици на местата на които бих искала да съм в момента. Ако сте със слабо сърце, не ви препоръчвам да гледате. Enjoy!

1. До басейн:




2. Купон на плажа:




3. На готин диван с книга в ръка:




4.На хамааак:




5.На як басейн:




6.Или просто тук:




И ако това не стане и това върши работа:
7.

Дневниците на един ВИАС-аджия

Жега е. Пенка умря. Сега я разбирам тая Пенка. И тя е била от ВИАС...
И на мен ми минава през ума, Пенке, ама няма, ние с дядо ти продължаваме (както беше онзи славен виц за ВИАС-аджийницата).

7.06.2010
...5 ден откак не съм спала повече от 3 часа

Заверки са! Всички сме откачили, някои повече. И аз откачам - на моменти си повтарям числа на ум. (засрамва се). Ей така за разнообразие...
Не помня кога за последно се прибрах в стаята и седнах да гледам филм например. Не помня даже кой филм гледах последно (ако не броим "Сексът и градът 2" на кино, ама то беше Божия намеса :) ).
Или кога за последно имах време да си изпера дрехите, то добре че валеше, че да ме онеправдае.
Не помня кога за последно имах време да си лакирам кадърно ноктите на краката ... (помня ама няма да казвам, че се засрамих). Или да се вкарам в някакъв приличен вид, че да не стресирам хората по улицата...
Вече ми се повдига то това мюсли сутрин, няма по-безвкусна храна, пък като гледам не съм много заслябнала от него. Всъщност не знам напълняла ли съм или съм отслабнала, но не си харесвам тялото. Мисля, че е заради очертанията на стола останали по него.
И на Джеймс (лаптопа ми) му писна от мен. Усещам го, вече ме гледа с едно такова отегчение, все едно аха аха и ще ми продума : "Пак ли ще чертаеш, беее?". Мисля да си изтрия SAP-а през лятото, да почине детето.
Не помня, кога за последно, когато ми се обади някой да ме пита какво правя отговорих нещо различно от "Чертая". Даже вече на "Как си?" отговарям с "Чертая", да знаят хората.
А най-лошото е, че сесия се задава! Къде сили бре младежи! Нормалните хора заверяват по нормален начин, а не като спят в коридора пред кабинетите. Ние поне можем да се похвалим, че сме били на къмпинг, ама без палатка. Барем поне храна да имаше...

Тежко е. Чувам, че имало хора, дето си изкрвали студентските години по дискотеките! Съществуват ли наистина?!?! Или това е евтин трик да мотивират децата да продължат да се мъчат след 12 клас. Искам да се запозная с тези хора, ако съществуват!

Айде аз отивам да ударя един студен таратор, че чертане ме чака! И междувременно да убия един-двама архитекти...
P.S. Много е трудно в днешно време човек да си намери хубава дрешка за блога. Срам!

***

Мисля, че моята сродна душа ме остави... Вече не мога дори да се преструвам, че си пасваме. Вече не мога да спра да си налагам да не мисля за нея. Откак ме напусна, не срещам общи интереси в никого. Сякаш тя беше побрала всичките специално за мен. Ентусиазма ни беше еднакъв - като две щури хлапета в големия град. Все едно всичко беше на шега. А сега като с дебел слой прах ме е покрила грижата - да уча, да сготвя, да бъда сериозна. Няма я моята щура сродна душа, която обичаше да правим всичко наобратно. Вече не ми е спокойно, някак в несигурността намирах спокойствие, че сродната ми душа е с мен и няма да ме остави. Вече няма няма. Аз останах, нея я няма...