IKEA day!

С такъв боен вик посрещнах тъмното студено утро на 7.10.2011г. Ден като ден. И не съвсем.. защото е IKEA day!
Всеки, който ме познава знае какъв маниак съм на тема архитектура и интериорен дизайн. А само аз си знам, колко влюбена съм напоследък в шведския интериор. Даже тук неведнъж съм показвала някои много добри неща (например : Малко, но сладко; Малък апартамент в Швеция). Следователно е напълно в реда на нещата да харесвам IKEA - най-известната верига шведски мебели. И е точно така! Денят, в който разбрах, че на Околовръстното започват да строят магазин от веригата, си беше малък личен празник.
Та вчера бях на път да припадна от вълнение, в момента, когато се озовах пред гигантската синя стоманена сграда. Естествено си я щракнах за спомен :)

Между другото бях много приятно изненадана колко лесно се стига от Студентски град ( с автобуси 69 и 123), които буквално те спират пред вратите на магазина. Кеф! Леко притеснително е само, че минават едва на половин час, но това не е толкова важно откак има Виртуално табло за градския транспорт.
Трудна беше само ориентацията как да влезе човек ако не е с кола и не му се налага да минава през паркинга.
Интересното е, че се качваш първо на втория етаж, където е мебелния салон и чак тогава можеш да слезеш на долния, където е складът за мебели. Организацията беше доста странна, но и мега забавна. Първо се качваш в мостреният салон - едно огромно помещение, в което са организирани малки подобия на стаи и апартаментчета, обзаведени и декорирани с мебели и аксесоари на IKEA (btw това беше любимата ми част от магазина). Разрешено ти е да пипаш мебелите, да стоиш до тях, върху тях, под тях, отваряш и затваряш каквото и колкото пъти ти кефне, изобщо разкош! През десет метра има кътове с малки брошурки, моливчета и хартиени ролетки, с които да си измериш и запишеш харесаните мебели. Налага се, понеже после сам трябва да ходиш да си ги търсиш в складовата част. Звучи тъпо, но това е може би най-забавната част от пазаруването.
Най-голямо впечатление ми направиха малките апартаментчета, в които си имаше всичко (дори бебешки дрешки в гардеробчето на детската стая, в случай, че някой го отвори). Там добиваш пълна представа как биха изглеждали мебелите в истински интериор и е ужасно уютно и приятно - сякаш това си е твоята къща.
Целият път беше маркиран със стрелки, които те водят за да не се загубиш, а освен това на брошурите имаше и карта на магазина, такава, каквато и на гигантски табла на всеки две крачки. В края на етажа си има дори и ресторант, в който да хапнеш, понеже обиколката никак не е кратка. На долният етаж се помещават складовете за декорации и складът за мебели. От този за декорации си взех страхотно огледало и куп други дреболии, без да казвам още колко неща си харесах. Приятна беше и изненадата от отношението на персонала - хората, които стояха зад бюрата за информация - държаха се много мило и отговаряха на всякакви въпроси.
И нещо офтопик ( съвет за строителни инженери ) : Покривната конструкция на IKEA е напълно видима от мострения салон, което си е учебник по стоманени конструкции в чист вид. За това посветихме и голяма част от зяпането на нея :)
Интересното е, че преди да тръгнем за натам, много хора се опитаха да ме предупредят, че поради големите ми очаквания, може да остана доста разочарована, но напротив - тръгнах си крайно Очарована :)

Остаряваме бавно, неусетно почти

За пръв път тази есен се почувствах стара. Не като възрастна, не и като стара-стара, а така сякаш възрастта ми ме е изпреварила и дори не ми е дала знак, че ме връхлита. Всичко започна естествено с есента, защо естествено ли? Защото тя е главният виновник за всички лоши събития в главата ми. Тя е като една агонично дълга и същевременно тиха и неминуема смърт на лятото - ставаш свидетел на всяка нейна жертва-листо и въпреки това нищо не можеш да направиш освен да гледаш безучастно (не че не ми е хрумвало да събирам листата и да ги лепя обратно с лепило, но нещо ми подсказва, че това няма да свърши добре). Та всяка есен ме налягат меланхолични и депресантски мисли - неспасяемо е! Те от своя страна доведоха до размисли за това, че вече съм на 23 (гоня 24), тази година официално завършвам и живот и здраве другото лято ще съм на "пазара" на труда (в кавички, защото пазар принципно е място, където се предлага нещо, а не където три години чакаш да ти го намерят това нещо, през което време живееш със 180лв). И понеже гледам да избягвам тези мисли направо се прехвърлих към "Ама кога по дяволите станах на 23 и защо никой не ми е казал, а аз все още си мисля, че съм на 19!". Да, наистина, мисля, че една година е твърде малко време човек да осмисли възрастта си. Тъкмо свикнах с мисълта, че вече не съм на 21, а на 22, това ще рече голям човек и ей го на - 23! Ама чакай сега, не може така! Ами 19-те? Ами детската ми мечта да бъда архитект? А тази да съм най-добрата жена-барабанист за всички времена? А кога ще се науча да карам скейтборд? Вече съм стара за това!???? А защо след като вече съм надраснала това, някой не го е казал на мозъкът ми? Защо все още в книжарниците се залепям за книжките за Пепеляшка с рокли-стикери, които да лепиш по страниците (по наше време нямаше такива!!!). И това "наше време" - преди чувах родителите ми да го казват, преди, когато беше нашето време...
Наистина 4 години не са нищо, но на тази възраст пропастта е голяма между надъхан 19-годишен първокурсник и 23-годишен бъдещ безработен инженер. Мисля, че за това ми настроение е виновна и новата ми съквартирантка - първокурсничка с целият си ентусиазъм за всичко.
Имах и един период в края на август, през който си мислех, че истински важните за мен неща ми се изплъзват и че ако сега не направя нещо, ще съжалявам цял живот, та доста си натроших главата, но слава Богу мина ми, докато тази песен не ми напомни отново за това. Но пък все още съм само на 23...