Балът мина страхотно на фона на това, което ни очаква в най-скоро време. Уж първоначално само аз нямах кавалер, а се оказа, че само ние с хлапето бяхме наистина заедно. Тук в Търново си изкарах страхотно, радвах се безкрайно, че не доминираше чалгата през цялото време и такива танци ударихме с хлапето, че два дена след това имах мускулна треска. В Пампорово не бях в чак толкова страхотно настроение, но пък мисълта, че киснахме с една приятелка час и половина в басейна и около 2 часа във ваната, още ме кара да се усмихвам. Чак сега осъзнавам колко ще ми е мъчно за тези хора. И за един човек ми е най-мъчно, но вече не знам как мога да му помогна. Мисля, че само му преча с усмивката, което напоследък рядко ми слиза от физиономията и с това, че с хлапето му напомняме вероятно за това какво той е изгубил. Ужасно гадно е да искаш да си с някого, а да му пречиш повече, отколкото когато е сам. А с тях двамата се чувствам наистина най-добре, е може би и с Бела :), а не мога да го задържа около нас, каквото и да правя... Ужасно е! Опитвам се да му покажа, че никога няма да бъде излишен, но така и не успявам, както и да му кажа, че това, което си е между нас, винаги ще си остане между нас и няма нищо общо с хлапето. Между другото това е любимата ми снимка от бала, на която сме точно тримата ;)
И така, почна любимата практика и преходът от балната рокля и гримовете към къртенето на мазилка и боядисването на стени ми се струва адски труден. Какво ли ще стане като се намесят и задачите. А когато хлапето си замине?! Не ми се мисли...
Знам, че не съм излишен и че никога няма да бъда. Въпросът е в това, че си пречим. Вие ми пречите с вашето щастие (хаха как само звучи след като аз толкова много исках да го видя), а аз с моята депресия. Просто нещата са много гадни в момента. Аз се справям някакси в момента, но просто вариянта "тримата на разходка в разговори за птичките и цветенцата" не ми помага да се почувствам по-добре. Аз си се справям някак си. На Пампорово си прекарах добре въпреки, че през повечето време бях сам или пък вие ми седяхте на главата. Ама какво да се направи. Не мога след като съм ви събрал, а на мен в този момент да ми е зле, да ви игнорирам.
ОтговорИзтриванеАз за това, че отношенията ни нямат нищо общо с него... Не знам. Според мен вече просто не мога въобще да говоря, с който и да е....
Нещо недоизмислих коментара, ама ти ще ми се накраш в кю-то.
Много се радвам за вас двамата, но ти недей да мислиш чак толкова за мен. При мен нещата са много размити и не му се вижда края.
Както и да е. Чао и приятни мигове с хлапето.