Какво искам? Какво ми трябва повече? Защо не съм щастлива? Какво като той е на 52 километра, както казва един приятел - нали все пак има някой, за когото знача нещо! За истинските връзки разстоянията са нищо. Нали?
Защо постоянно ме разяждат разни съмнения, колко истински са отношенията ни? Сигурно е нормално да забравям чертите му, макар и само за половин седмица, все пак не съм от най-добрите физиономисти. Защо, въпреки че мина толкова време, аз все още не мога да повярвам в чувствата му? Защо съм толкова мнителна и самокритична на моменти? Чак не мога да се позная, никога не съм очаквала реакцията ми, ако се съберем евентуално, както се и получи, да бъде подобна. Не мога да разбера защо не ми е всичко цветя и рози, след като всичко засега върви по вода. Чак такъв фаталист ли съм? Или пък прекалено много премислям всичко?
Знам само, че нещо ме гложди отвътре, че постоянно си мисля дали съм достатъчно добра за него, дали всичко това не е някакъв номер и дали всъщност аз не съм по-привързаната от двама ни. Такова съм дете. Защо?!
Защо ли? Защото си в шок. Не ми ли вярваш? Та до преди месец, дори и не си беше помислила, че подобно нещо ще се случи. Просто все още не си свикнала с мисълта, че сте заедно.
ОтговорИзтриване