Е вън е по-скоро лятно, отколкото пролетно, но все пак... Няма нищо по-хубаво от хубавото време, от хубавото лятно време, прекарано в парка (особено, ако е в централния в Търново :Р) особено, ако е с добри приятели. Не че ми се е случило, но все пак въздухът, вятърът (щях да кажа лекият вятър, но напоследък не е никак лек, по-скоро почти ураганен) ми довява едни приятни спомени и мисли и изобщо с две думи : ЛЯТО Е ХОРА!!! Доживяхме!
Винаги по това време на годината ме спохожда едно такова безгранично вдъхновение, което ме държи до края на август, че и до средата на септември и ме кара само да измислям и да правя още по-шантави неща, като висулките от треви, които още не мога да завърша. Сякаш до сега просто не съм живяла и чак сега се събуждам и продължавам започнатото от миналото лято. Все едно лятото си има свой собствен, динамичен живот не подвластен на останалите сезони, който спира с идването на есента и продължава със следващото лято...
И въпреки, че започнах да звуча толкова приповдигнато, че напомням стихотворение на Вазов, ще отбележа само, че за мен няма нищо по-хубаво от това да ме пече слънце и да духа лек (лек, не като тукашния нашия) вятър! Е може би плюс море, нещата изглеждат къде къде...Еххх...
Няма коментари:
Публикуване на коментар