Онзи ден се случи нещо доста неочаквано. Напоследък се бях отдала на жалко самосъжаление след не дотам добрите ми резултати на изпита. Просто изведнъж и малката вяра, която имах се срина (учителят ми по-рисуване, който постоянно ми повтаря да съм уверена, ще ме убие, ако ме чуе/прочете), пък и се случи нещо, което отдавна очаквах, но все пак не знаех, че така ще ми повлияе.Оказа се, че класическата сцена (която толкова обичат да интерпретират по филмите) на среща със "стара любов" (че тъпо звучиии..), която е хваната под ръка с чисто новата си половинка, при това руса, ми подейства доста по-депресиращо, отколкото предполагах. И то не за нещо друго, а заради това, че докато другите хора живеят, развиват се, влюбват се, аз прекарвам ежедневието си в решаване на задачи и безсмислено боядисване на картони, наречено цветна задача... Честно казано чувствам се, като съсухрена старица...
И ненадейно ме зарадва една проява на внимание от страна на приятел, който в момента е на хиляди километри оттук. Зарадва ме мисълта, че все пак има някой, на когото му пука, че не съм чак толкова добре, за колкото се опитвам да се представя. Страхотно чувство... И тия деца, кога ще се приберат най-накрая да им одърпам ушите.
Хубавото е, че съм се отдала на една почивка от училище, и сутрин се наспиииивам, наспиииивам. От време на време си е готино да си 12-ти клас :Р
Няма коментари:
Публикуване на коментар