Иска ми се да вярвам, че имам приятели. Наистина. Но винаги, когато си помисля, че всичко е ОК, те ще ми се обадят, не са ме забравили, просто са много заети... се оказва, че са ме забравили.
Толкова много се постарах да събера всички ни заедно, пак, като преди време, но сякаш само аз го искам. Те казват, че го искат също, но аз не виждам да е така. Всеки си гледа неговата работа и се сеща за теб, когато си му нужен. Знам, че е изтъркано и че всички го знаят, но тогава защо аз не го вярвах?Ще ми се и аз да бях заета. Да мога да кажа : "Нееееее, не мога днес, имам работа", но незнайно защо само при мен всяка работа отпада, когато имам възможност да прекарам малко време с приятели. Ще ми се и с тях да беше така.
Вчера са излизали без мен, въпреки, че положих неистови усилия да ги събера всичките. Ще ми се да ме е яд, но май не ми пука, явно съм го очаквала. Иска ми се да мога да им кажа да вървят подяволите и те, и всички, но някак не мога. И се мразя за това.
Нека бъде лято...
P.S. Трябва да ме застрелят за това, че само го пропилявам.
Groove Armada - My Friend (жестока песен и още по-жесток клип)
Няма коментари:
Публикуване на коментар