Наистина много боли, не само защото ме излъгаха, а и защото ме направиха на глупачка, от което най-много ме е яд. Как да имаш доверие на някого, когато никога досега то не е било оправдавано? Толкова ли е хубаво да си играеш с чувствата на хората и да ги правиш жалки, какво толкова постигаш с това? И как по дяволите да имам вече доверие на някого!
Най-много ме е яд, че мога да простя, а не трябва, защото пак ще ме направят на глупачка. Как мога да забравя всичко, което е било, след като още помня прекрасното чувство (може би най-прекрасното, което съм усещала). Трябва да забравя и да продължа, да се усмихвам, сякаш нищо не е станало, а изобщо не съм сигурна, че ще мога. Искам да съм силна и да забравя, но въпреки това ми идва да му изкрещя в лицето, че не съм глупачка. Защото наистина не съм... И после как да вярваш и да имаш доверие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар