Ужасно е някой човек да ти харесва и да не можеш да му го покажеш, защото се прави на глупак (или пък си е, знае ли човек). Мразя да се правя, че не ми пука от нищо и никого, за да може най-после на другите да почне да им пука за мен. Много е глупаво, но пък действа безотказно. Докато си мил с всички, угаждаш им, правиш услуги, те те тъпчат, пренебрегват и т.н., а когато им обърнеш гръб и ги забравиш, изведнъж те се сещат за теб. Толкова е глупаво. Не обичам да си крия чувствата към другите, но те сами ме карат да го правя, сякаш си играем на играта "На кого му пука по-малко", а защо въобще трябва да я играем? За да не излезем ние глупаците? Но по-малко глупаво ли е да се правя, че нищо не ме интересува.
Мразя ги тия игри и изобщо не разбирам защо ги играя, но продължавам и май в крайна сметка наистина спря да ми пука. Дано само не съм изпуснала нещо истинско, играейки тъпи игри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар