Ще емигрирам!

Зациклих. От известно време се чувствам адски изморена, от постоянно писане на курсови и повече нямам сили да правя още курсови и все си губя времето в циклене. Но в резултат на това циклене, изоставам с курсовите и следователно нямам никакво време да си почина. Порочен кръг! Издивявам! За пореден път завиждам на хората, които могат да се разхождат съвсем сами, без да им пука от нищо. Точно в момента имам нужда от това, но тъпите ми предразсъдъци ме спъват.

Не съм си представяла, че може да съществува чак толкова сиво ежедневие. Толкова е сиво, че чак трябва да се измисли нова дума за това сиво. Дори нямам какво да кажа... а ми се говори. Изчерпах се да говоря на стените и на хора които все се крият, мълчат и бягат. В днешно време няма един човек с когото да може да се говори за смислени работи. Един човек!

Толкова откачих от скука, че взеха да ми се привиждат хора по улицата - вчера се припознах в един познат три пъти. Пълно хахо...

Започнах да се давя в спомени. Заседнали са ми като буца в гърлото и ме давят всеки път като се сетя колко са хубави. А не трябваше да става така - лято е! Аз обичам лято!

Как може да съм толкова скучна и никога да не съм пушила трева или да съм пробвала кока? Баси, това трябва да се коригира в кратки срокове. Даже Владислав е пушил трева! Толкова ми е скучно, че дори и да си забия молив в слепоочието, няма да ми направи впечатление. Баси, толкова ми е скучно, че трябва да напиша песен за това, колко ми е скучно....

Футболни бисери

Сигурно вече сте разбрали за футболният гений, с когото живея, тоест за моята умна съквартирантка. Не мога да не споделя тези гениални мисли, на които станах свидетел близките няколко дни. С "Тя" е отбелязана съквартирантката, а с "Той" гаджето й, което понякога не пада по-далеч от нея, щом става въпрос за бисери. Enjoy!

Тя: Той Чех не е англичанин, защо тогава играе в Манчестър (?!)

Той: Знаеш ли, че днес Иван Славков - Батето починал?
Тя: На Левски ли беше тоя?

Тя: Тия играят... не мога да ти кажа... хаотично ми бягат нещо...

Той: Не си спомням на кой мач, но в края второто полувреме бият ъглов удър, и вратарят на отбора, който го бие излиза от вратарското поле,бяга до вратата, скача и мушва топката във вратата.
Тя: А те видяха ли го?

Тя: Да ама вратарите не могат да вкарват голове и им е тъпо само да стоят на вратата!

Малко, но сладко

Преди няколко дни попаднах на този шведски апартамент и супер много ми хареса, но все не мога да намеря време да ви го покажа. Наистина е доста малък - 42m2, и се състои буквално само от една стая, която обаче е измислена така, че да не й липсва нищо. Преобладаващия бял цвят доста "отваря" помещението, а тухления барплот-трапезария според е страхотен акцент и едновременно преграда между кухнята и дневната. Единствено само "спалнята" е леко клаустрофобична според мен, но няма как при тези размери. Само бих сменила завесата към спалнята с плъзгаща се врата, например. Но като цяло мисля, че апартамента е страхотен - виждала съм къде къде по големи помещения, използвани непълноценно, което ги прави да изглеждат по-малки отколкото всъщност са. На вас харесва ли ви?















Източник: freshome

Този, който е казал, че мълчанието е злато, сигурно е бил най-самотния човек на света!

Водя безсловесна война на два фронта. Трудна е... Губя я... И на двата фронта...
Явно в днешно време хората така се справят с проблемите си. Не знаех... Аз не мога...
Не искам да загубя. Не е честно... Не отново...
Искам мир и толкоз! По възможност веднага... Толкова ли е трудно...
Аз ли съм единствения човек, който все още решава проблемите си с хората чрез говорене?
Не мога, съсипана съм, не искам да мълча!!!

P.S. И на двата фронта...

Бяс!

Имам способността да се обвързвам само със същества от нисш произход!
П.С. Ха, низш и нисш били дублетни форми :)