Изводът ми от изминалата година е, че ако не си дам някакви цели или стремежи в началото й, тя се заформя доста скучна и дори няма с какво да я запомня.
Преди няколко дена с един човек си обещахме да се променим - ако не до средата на тази година, то поне до края й. Тогава обаче не се сетих за нещата, които исках да променя в себе си, или поне не за истинските. Но тази вечер, след премеждията по заснежените улици и изключително любопитния филм "Яж, моли се и обичай", аз направих нов списък. Истински. И го написах на хартия дори :) И трябва да се опитам да го изпълня. Ако не тази година, то поне да започна отнякъде. Така че тържествено обещавам да опитам:
1. Да спра да се самоопределям, чрез човекът, който е до мен и да спра да се пристрастявам към чуждата помощ.
2. Да намаля ужасяващия си страх от промени, който цял живот ми е пречил.
3. Да спра да говоря толкова много и да се науча да изслушвам хората, както те изслушват мен. Това със сигурност ще бъде трудно.
4. И едно от наай-трудните неща - да се науча на търпение.
Не знам дали ще се получи нещо от всичките тези обещания, но не боли да опитам да се променя, без да трябва да ходя до Бали (макар, че много искам). Щом архитект може да поиска да чете книги, значи няма невъзможни неща ;)