Като типичен овен така и не се научих на спокойствие, нито пък да приемам нещата такива каквито са. Искам да изкопая всичко, да го обърна нагоре с краката, да го разтреса, да го реша, да го поправя, да го излекувам, да го свърша за да може всички да са щастливи. За да не е "не е честноо" никога повече. За да няма сърдити физиономии никога повече.
Чистата статистика обаче показва, че рядко имам успех. "Коет си тъй, тъй сийй" и понякога нищо не може да се направи. И трябва някакси да свикна с това. Не всичко зависи от мен, и не всяко нещо чака аз да дойда и да реша проблемите. Не съм Супермен, даже не съм и Батман, абе даже и Робин не съм... аз съм си просто някакъв си човек и явно не е било писано. И нито аз, нито Бойко сме хората, които можем да го напишем. За жалост. Баси, поне Бойко да можеше...
П.С. Напоследък ми е гига-криво, че блогът понякога няма по нито едно посещение на ден. Разбирам да съм скучна, ама чак пък толкоз?
И все пак:
П.С.2. Плашещото е, че от целият списък (като изключим чаят, защото го мразя) си набавям само музиката в необходимите количества. Шейм он ми, трябва да се поработи по въпроса!
По-щастлива ли би била ако блогът ти отчиташе огромна посещаемост? Какво значение би имало какъв е размерът на аудиторията ти, ако съумяваш да провокираш интерес? Десетима посетители са само статистика, но всеки един коментар е лично отношение. Радвам се, че си махнала ограничението ми тук, впрочем. Мерси. :)
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=cPAEFnVZVOs
Да, бих била щастлива да има някакъв вид диалог в този блог, а да не се чувствам сякаш си говоря сама на себе си :)
ОтговорИзтриване