Изобщо не мога да разбера човешката природа и това си е. Още от малка, независимо какво имам, все гледам в чуждата чиния. Помня как нашите ме разхождаха из старата част на Търново, бяха ми взели от ония супер модерни по това време бонбонки Bonibon, помните ли ги? И аз без да осъзная, че вече си имам, се зазяпах в едно хлапе, които нагъваше същите и си помислих колко искам и аз.
Това ми се случва напрекъснато - нещо, което е в чужди ръце ми се струва супер гига невероятно, великолепно, стане ли мое... Yeeehh, Lilyyyy. И така...
Ето пример - от месеци се заглеждам по чуждите кецове, ама така сериозно се заглеждам, като загорял тип след мацка с къса пола, и ги харесвах всичките. Най-накрая си избрах и едни от магазин и само дето не ги сънувах, нямах търпение да си ги купя. И ето ги - сега са си в нас, изглеждат по същия начин като в магазина, а аз не съм убедена дали не ми правят краката по-къси, дали не са прекалено обемни и ред други глупости. Иначе ако не си ги бях купила, щях да орева квартала за тях.
Но няма какво да се прави - чуждото си е чуждо и няма значение дали ще е блондинката с дълги крака, новото Ауди на съседа, или кецовете на онова хлапе, седнало на тротоара. Винаги ще бъде по-хубаво от нашето.
Няма по-хубаво от моето! Точка по въпроса.
ОтговорИзтриванеНали знаеш какво казват - най-хубавата жена е чуждата жена :)
ОтговорИзтриванеИначе си се метнала на баща си, и той все в чуждите чинии гледа и оттам му е по-сладко.