Хей, аз отново пиша в този блог! След 4 месеца! След 4 дълги, гадни и ужасно протяжни месеца! И най-странното е, че нищо не се е променило за толкова време. НИЩО! Освен, че връзката ми върви към главоломен провал... след всичкото ихкане и ахкане в началото... след цялото това щастие и от двете страни... след всичките надежди, които й възлагах. А като си помисля, че бях готова да жертвам образованието си за да бъдем заедно, чак ми се обръща стомахът. Миналото лято, само 3 месеца, мисля, след като "тръгнахме" аз сериозно мислех да пренебрегна фактът, че са ме приели в университетът, в който исках да вляза и да се запиша в не толкова елитния 2-ри вариант, само за да бъдем заедно! А около месец по-късно той ми каза просто ей така, че ако не ме бяха приели в София е щял да скъса с мен! И го каза без да му мигне окото, без дори да разбере, че "Е нали ни приеха и двамата" не звучи никак утешително.
Измина почти цяла година, през която аз си мислех, че съм щастлива, че съм намерила човека, с когото мога да се чувствам уверена и спокойна. Почти цяла година, в която и аз и той се мъчехме да се виждаме колкото се може по-често, въпреки натоварените графици в университетите и скапаните задръствания на още по-скапания град. Правихме компромиси с ученето, отлагахме курсовите работи за утре, вдругиден, следващата седмица... Стараехме се! И двамата! И сега той казва: "Ти не направи нищо"...
Като се сетя как мислех да оставя ВИАС за да бъда с него, се радвам, че в този случай наистина не направих нищо. Явно въпреки всичко ми е останал капка разум в главата.
Знам, че няма да се зарадваш, когато прочетеш написаното, може да се обидиш, ядосаш, дори да не искаш да ме видиш. Но това са реалните факти, неща които наистина се случиха и наистина мисля така, а ти винаги ми казваш да съм искрена. И не на последно място - все пак точно за това направих блога си, който в последно време, дори без да осъзнавам, адски ми липсваше.
Мислех, че можем да вършим чудеса заедно, дори още го мисля, само не разбирам как можахме да се променим толкова само за няколко месеца?
Още някой, погледнал през ръба на вселената, за да разбере, че тя не свършвала точно по описание...
ОтговорИзтриванеnevermind me