Най-после на съкафезничката ми Аника й пуснаха нет и сега реших да драсна първия ми пост от нейния мил лаптоп (на който здраво съм хвърлила око :P). Така де, защо не може всеки да има Порше, лаптоп, яхта, вила на Несебър... :))))
Въпреки хахавото начало, трябва да си призная, че нещо нещата напоследък хич не ми се получават. Нещо не успявам да съчетая полезното с приятното (бел. пр. ученето барабар с Борьо), не успявам да разкомплектовам безплатните си минути, така, че да огреят всички и изобщо...
Някак така ми се получава, че уж всички знаят, че тук ми е по-трудно, нова среда, нови хора, чиито изгъзици трябва да търпиш, защото щеш не щеш живееш с тях и трябва ежедневно да водиш тъпи спорове от сорта на това кой къде ще си държи нещата, можеш ли да пишеш до късно или лампата ще бърка на някого в очите и ред такива човъркащи в личното ми пространство въпроси. Изобщо не е лесно да се живее с още две напълно различни от теб особи в стая метър на два. Никак не е лесно. А и самия град, новата обстановка в университета, не че не исках точно това (или почти), но някакси уж всички казват, че знаят, че в началото е трудно, но малко хора ме разбират и ми прощават това, че не мога да намеря време и начин за реализация на всичко. А от това, че те ме съдят ми става още по-болно и така... край няма.
Нещо и с Борьо се проваляме жестоко напоследък. Въпреки, че сме в един град (то пък София един граааад) се виждаме толкова рядко и краткотрайно, колкото да се подразним, че нямаме повече време, а и с това учене напоследък... Много ми стана болно, когато уж щеше да ми гостува цял уикенд, а се получи така, че цялото ни виждане се състоеше в прекарване на 5 часа в спане един до друг. И да знаеш, че това ви е било виждането за две седмици напред. Как да не се почувстваш все едно някой е ритал безпощадно в стомаха ти до премаляване? И дали оправдания от рода "Не мога, аз съм си такъв" могат да са оправдание? Защо мъжете се интересуват от жените само до момента, в който не се обвържат за по-дълго с тях, а оттам нататък гледат да правят колкото се може повече неща, с които да ги наранят? Да не е някакво неписано правило?
Оххх нещо ми се догледа "Сексът и градът", много готин сериал, ама... на-на-найсе. Без телевизор човек е за никъде. Така да знаете!
Спокс, аз знам, че ти е трудно и онзи път като казах, че си ми се обаждала само 2-3 пъти (което си беше вярно), не съм го казала с упрек.
ОтговорИзтриванеКолкото до мъжете, те май само те гонят, докато не се уверят, че си само тяхна, а после търсят начини как да избягат за малко от това, което първоначално са преследвали. А казват, че жените били трудни за разбиране...
Само мрънкаш. От известно време чета блога ти и само "мрън мрън" има в него.
ОтговорИзтриванеЩо не отиде да учиш някъде другаде? Варна например.. като София не е град?
Освен това, можеш да работиш, ако не ти се живее "в стая метър на два".
Силните успяват, мрънкащите си остават същите!
А, щях да забравя, почти съм сигурен че има и други мъже, освен Борьо, не мислиш ли?
Пич, като не те кефи блогът ми, защо го четеш? Нямаш ли си по-важни занимания?
ОтговорИзтриване"Защо мъжете се интересуват от жените само до момента, в който не се обвържат за по-дълго с тях, а оттам нататък гледат да правят колкото се може повече неща, с които да ги наранят? Да не е някакво неписано правило?"
ОтговорИзтриванеДо колкото знам - не е правило. Но явно е някакъв вроден инстинкт.
"Защо мъжете се интересуват от жените само до момента, в който не се обвържат за по-дълго с тях, а оттам нататък гледат да правят колкото се може повече неща, с които да ги наранят? Да не е някакво неписано правило?"
ОтговорИзтриванеЗа съжаление съм съгласна с теб. И аз съм стигнала до това заключение напоследък. Явно единствения начин един мъж да се интересува от една жена, е тя да не е станала (още) негова. Та дори и тя да е много много по-добра от него във всяко отношение..
nins, нали? Като някакъв вроден инстинкт да искаш това, което нямаш, доста детинско!
ОтговорИзтриване