Прибрах сеееее!!! Махнах се най-накрая от тази гадна София и се върнах в китното Търново било то и за 3 дена. Три, три, ама кой ти ги дава. Бях преритала вече да се прибера и дори това, че Борьо остана в София не можа да ме спре. В къщи съм си!
Та не ми се говори за студентстването, всеки който чете този блог вече знае лично от мен всичко по този въпрос и то с подробности, за това ще си говоря само за лични неща. Като например за това, че скоро трябва да си намеря компютър с Интернет, защото не искам да си занемарявам блога и то никак не искам. А така ми се остава, още ден поне... въпреки това, че скоро пак ще ми дотегне да се карам с нашите, пак ще ми долипсва ужасно Борьо и куп други мизерии, но ТОВА СИ Е ВКЪЩИ! Тук няма тъпи, лигави съквартирантки, които са прекалено извисени за да мият чаши, има пространство, има светлина, има време, има хора, на които им пука, има усмивки. Изобщо въобще не е същото и то за голямо мое щастие.
Въпреки, че не ми остана време за нищо все пак беше адски приятна почивка през тези три дни (които почти свършиха), нямам търпение да дойде първи и да си дойда за повече време. Та за София - София е гадна, студена, мрачна, меко казано негостоприемна и изобщо най-гадното място, на което може да попадне човек. Колегите не са кой знае какво, но можеше и по-зле. Винаги може по-зле в това се убедих. Най-много ми тежи това, че не мога да виждам Борьо когато си поискам, че вечер сме се събрали с разни хора всеки поотделно, а не можем да сме заедно и да се забавляваме заедно, а трябва вечно да висим из коридорите за да можем да си говорим на спокойствие. Липсва ми сестра ми, липсва ми Владо, а единствената причина да се задържам все още в София - Борьо, ми липсва толкова много че... не е истина. Не знаех, че двама души могат да са едновременно толкова близо и толкова далеч.
Така не ми се връща там... но се налага. Все правя това, което се налага. Поне ходих на прочутата изложба "Земята отвисоко", а сега най-вероятно ще хвана и Стройко 2000. Поне това има в София, като си нямат нито Конете, нито Царевец... въобще къде отиваш ти, може би!
Интересно ми е, ако беше родена в София и учеше някъде другаде, какво ли щеше да говориш :))
ОтговорИзтриванеИ почти съм сигурен че като завършиш, няма да се върнеш в Търново...
Подкрепям напълно този пост! Сигурно бих написала също ако в първи курс си имах блог, та дори и сега.
ОтговорИзтриванеМежду другото и много хора, които са си от София не и се кефят много :)
Aз пък казвам, че кака ще се прибере !!! София е гадна. Не, че тая година няма да си скъсам задника, за да се преместя там, при Dem. и Борис, ама все пак София си е София!
ОтговорИзтриванеС риск да разочаровам много софиянци, повечето хора остават в София не защото им харесва града, климата и въздуха, а защото там е концентриран основния пазар на работна ръка. Това, което ми е правило негативно впечатление, като отида в София, е липсата на всякакво възпитание отвсякъде, което не отдавам толкова на самите софиянци, колкото на всякаква паплач, дето е отишла да живее там. Тук в Търново мога да разчитам, че колите ще ми спрат, ако реша да пресичам улицата, че ако попитам за нещо къде се намира, ще ми се отговори учтиво. Там е друга работа, не случайно из останалата част на България не съм чула някой да е пребивал шофьор на градския транспорт.
ОтговорИзтриванеСега кметовете се обясняват как ще оправят проблемите с боклука, с трафика и прочие, но това няма да стане, докато не осъзнаят хората там, че съсредоточавайки почти целия икономически живот и средства в столицата, сами се задръстват. Ама това е вече една друга тема.
puma, аз пък хващам бас, че никога те си идвал в Търново или поне не си виждал Търново по истинския начин. Иначе нямаше да говориш така... Човек осъзнава какво е имал едва когато го загуби. Тъжно, но факт!
ОтговорИзтриване