Аз съм мъж, аз ревнувам! Аз съм типичен мъж-овен, това съм и никак не ми прилича. И по дяволите имам жестоко въображение. Ужасно въображение, което не ме оставя на мира. Никой не разбира от какво е подбудена тази моя агресивна реакция. И аз не знам... наистина не знам. Но се чувствам ужасно. От многото момичета, били те и съвсем случайни или просто приятелки. Ми то и ние бяхме просто приятели, ама на. Не е хубаво знам, но не мога да спра, искам, но сякаш въображението ми ме застига с все по-ужасни и по-ужасни картини. Имам много гадно въображение.
Знам, че много лесно мога да убия всичко така. Знам. Знам, че много хора са в моята ситуация, но за мен не е нормално. Но знам, че и на него нямаше да му е много приятно, ако постъпвах така. Досега никога не съм била такава. Уплашена, или пък знам ли...
Трябва да спра, трябва да спра да бъда мъж, защото не съм, обикновено мъжете ревнуват повече... поне така си мисля. Или пък не ревнувам, просто ме боли...
Не ми харесва накъде отиват нещата напоследък - все повече сръдни, пасивни караници, като че ли не е същото, а дори не можем още да си омръзнем. Ами ако сме успели, а аз не съм разбрала?
Няма коментари:
Публикуване на коментар