Дойде и моя ред да отида до София, дойде и моя ред да ходя на пробен изпит, с две думи - дойде и моят ред да се изложа! Излишно е да казвам в какво състояние са ми вътрешностите, или колко некомфортно се чувствам в този град... просто да кажем, че ми е нервно и толкова. А пък излагацията така или иначе не е неочаквана така че... споко, всичко ще се оплеска и то порядъчно.
Нещо и с германците нещата не вървят, смятах, че поне те ще си изкарат страхотно, ще направят тен (все пак и тенът от работа си е тен, нали?!), ще се завихрят едни любовни истории и ще се върнат щастливи и заедно (!!!), но май няма да я бъде, поне така както вървят нещата... Но съм безкрайно щастлива, че и тримата не ме забравят и се обаждат последователно, почти всеки ден (даже по няколко пъти на ден). Как да не ти липсват... Пък и като се има в предвид на какви капацитети ме оставиха, иде ми да си грабна багажа, да избягам от София и да хвана първия самолет за Варен (ако има такъв въобще).
Страх ме е... страх ме е да не се осъществи най-големия ми страх, а именно провалът. Страхувам се до смърт да не се изложа и да не разочаровам всички, а съм сигурна, че ще се случи точно така. Дано по-скоро да свърши...
И все пак какво му пречеше веднъж нещата да се наредят, както на мен ми харесва и те най-накрая да се съберат?! Дори не подозират каква перфектна двойка биха били...
Няма коментари:
Публикуване на коментар