12 септември 2012 г.
Един колаж за съвет
Още преди седмица приключих колажа със снимки от вечерта на уличните изкуства в Търново, за който ви говорех (цЪк), обаче нещо не съм особено удовлетворена. От липса на вдъхновение ли, от какво ли, не знам но не ми се получава. Искаше ми се хем да е цветно, хем да е арт, хем да е старинно като града някак. Но не съм доволна, изглежда ми твърде тривиално като идея. Вие какво бихте ми предложили?
7 септември 2012 г.
Онзи ужасно неловък момент когато...
... късно вечер чуеш звуци от акустична китара през прозореца си, бързо изтичаш до терасата и там под една едничка едва мъждукаща лампа, на най-крайната пейка е седнал някой и свири първите акорди от "Under The Bridge" на Red Hot Chili Peppers! И тогава, когато без малко да обявиш на висок глас пред света, че това е сродната ти душа и ти най-накрая си я открил се оказва, че... това е бившият ти приятел! Много малък град е това Търново и това си е...
4 септември 2012 г.
За по-добрите дни
Не можах да повярвам, че в Търново се натъкнах на две ужасно симпатични момичета, свирещи песен на Ayo. Ето къде да се криели през цялото време хората, слушащи хубава музика :)
Естествено ги снимах, както и останалите участници във вечерта на уличните изкуства, и планирам скоро да кача снимките под формата на един колаж, който правя от нямане на работа :)
27 август 2012 г.
Служител си търси работа
Здравейте!
Ако ви трябва човек за да ви изпере гащите, с английски език и шофьорска книжка категория Б - аз съм човека!
Ако ви трябва човек владеещ френски, немски, английски, испански и японски, с добра визия и 5 години стаж, за да ви избърше масата и измие чиниите - аз съм човека!
Ако ви трябва човек магистър по Строителство на сгради и съоръжения, профил Конструкции, с минимум 10год стаж, за да ви прави кафе в офиса и да ви разпечатва тъпотиите на листи A4 - аз съм човека!
Ако си търсите глупак, работещ по 10 часа на ден 6 дена в седмицата за миризливите 400лв на месец - отново аз съм човека!
И не, никак не е смешно - обидно е!
12 август 2012 г.
Знаци
Преди малко гледах един филм по телевизията (което всъщност ми се случва доста рядко, понеже по принцип дават големи простотии). За "Fools Rush" става въпрос - с Матю Пери и Салма Хайек. Доста добър романтичен филм между другото, става за гледане. Та интересното в него бе теорията, че ако се чувстваме объркани, ако загубим пътя си и се чудим накъде да тръгнем просто трябва да се огледаме за знаците, които ни се дават отгоре, и те ще ни подскажат какво трябва да направим. Естествено и във филма стана така, но няма да издавам още подробности, ако някой е решил да го гледа.
И се замислих колко ли би било хубаво наистина да имаше такива знаци, които да ни казваха : "Не, този човек не е за теб, не се занимавай с него" или пък "Да, естествено че това е най-добрата професия за теб, ще печелиш купища пари без да си мърдаш пръста" и дори " Трябва да живееш тук, защото един ден (след още някой друг знак отгоре естествено) ще срещнеш човека за когото ще се омъжиш/ожениш, ще си народите купища деца и... блаа... сещате се как свършва историята.
Не знам, но или аз съм супер сляпа, или досега не ми се е случвало да получавам сигнали отгоре, освен когато преди дипломната ми защита черна котка ми мина път и естествено всичко беше пълен шок и ужас. Но дори тогава нямах голям избор - не можех да се прибера и да се скрия под леглото с плюшено мече в ръка, да чакам да дойде по-добър момент в който да се явя пред комисията и да им обясня, че видиш ли, не съм отишла преди това, защото съм получила знак от звездите, че не му е сега момента да го правя.
И все пак колко по-лесно би било да имаше кой да ни напътства и да знае кое би било най-добре за нас и да ни го подсказва дискретно, като детска игра със загадки и пъзели, такива каквито си правехме с братовчед ми като малки, когато бяхме на село...
| Снимка : http://www.nursinghomepro.com/ |
Не знам, но или аз съм супер сляпа, или досега не ми се е случвало да получавам сигнали отгоре, освен когато преди дипломната ми защита черна котка ми мина път и естествено всичко беше пълен шок и ужас. Но дори тогава нямах голям избор - не можех да се прибера и да се скрия под леглото с плюшено мече в ръка, да чакам да дойде по-добър момент в който да се явя пред комисията и да им обясня, че видиш ли, не съм отишла преди това, защото съм получила знак от звездите, че не му е сега момента да го правя.
И все пак колко по-лесно би било да имаше кой да ни напътства и да знае кое би било най-добре за нас и да ни го подсказва дискретно, като детска игра със загадки и пъзели, такива каквито си правехме с братовчед ми като малки, когато бяхме на село...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
