Вертикалните градини на Патрик Бланк

Отдавна съм привърженик на така нареченото "зелено строителство", макар и все още да не е съвсем известно какво точно включва то и само да се спекулира с термина. Скоро попаднах на една статия със снимки на сгради, чиито фасади бяха изцяло покрити с различна растителност - съвсем като онези стари къщи обрасли в бръшлян, но в някакъв по-модерен и по-естетичен прочит. И се поразрових по въпроса...

Основоположник на тази техника е френският ботаник Патрик Бланк. Роден през 1953г., той е специализирал растения от субтропичните гори. Както си личи от снимката, е изключително ексцентричен човек - обожава да носи зелени дрехи с флорални принтове, има дълга до раменете зелена коса и както споменават журналистите за него - дори телефонът му е зелен.

Идеята за вертикалните градини се основава на принципа за отглеждане на растения без необходимост от почва. Конструкцията е сравнително проста - върху стената се монтира стоманена рамка към която е прикрепена плоча от PVC с дебелина 10mm. Към плочата със скоби са

захванати три пласта от изкуствен филц, който имитира скални мъхове и служи за опора на корените на растенията

. Изгражда се и система от тръби, която да подхранва растенията с воден разтвор на минерали. Този разтвор се пропива във филца и по гравитационен път слиза надолу по стената. Корените на растенията приемат необходимите им вещества, а излишната вода се събира от канавки в долната част на стената и се вкарва отново в мрежата. Така системата е напълно затворена.Растенията се избират спрямо количеството топлина и светлина. За проектите си в затворени пространства Бланк избира предимно тропически видове, за които е невъзможно да виреят на открито.Сред по-известните проекти на френският ботаник са Fondation Cartier в Париж, аквариумът в Генуа, френското посолство в Ню Делхи, Melbourne Central Shopping Centre, Pont Max Juvénal във Франция.

Източници: Patrick Blanc

Vertical garden Patrick Blanc

Големи хора = големи проблеми

Тъпо ми е някак. Днес тъпотиите направо валят от небето една след друга, а дори няма на кого да се оплаче човек. МрЪн. Хората са мега заети, мега работливи, само аз имам време за всички и за техните проблеми. Не помня откога не съм попадала в това настроение на желание за пълна социална изолираност, обаче сега съм вътре с двата крака. Да няма на кого да кажеш, че мразиш новата си тъпа и адски къса прическа, понеже всички са заети да се правят на заети. Да няма на кого да се оплачеш, че си заточен като кучегледач за две седмици, без право на избор, защото това са маловажни работи и сериозните хора не ги засяга, ама изобщен!
Защото всички трябва да говорим как няма работа, как няма пари, колко е гадна поредната икономическа криза, да пуфтим и да се правим на сериозни. Понеже искаме да се покажем, че вече сме големи хора, с голеееми проблеми. И понеже сме големи назоваваме всичко с името "работа" дори толкова тъпи процеси като миене на чинии и разчистване на дивотиите вкъщи само за да си придаваме важност, ама как иначе! Аман от големи хора, с големи проблеми, които нямат време да ме изслушат, когато просто искам да им кажа, че не се чувствам добре. А вчера ги имах за едни от най-важните хора в живота си... Ай сиктир от тука!

Телефонните премеждия на един инженер

Проклинам деня, в който ми дойде идеята да си купя нов телефон!
Лошото е, че и да го кълна и да не го кълна, старото ми Сони чукна 5 години и няма накъде - трябва да се сменя. Батерията ми пада доста по-бързо отпреди, особено с моите едночасови тиради по телефона, а и копчетата вече не са първа младост. Та си викам : време е за промяна! И задуха вятъра на промяната...
Баси тоя вятър! Тук е необходимо да обясня за хората, които не ме познават особено, че като всяка жена винаги съм си падала по сравнително лъскави (тоест скъпи, а не лъщящи, блякс) неща. Та трескаво отворих два-три сайта и след като последователно се влюбвах в и разлюбвах почти всички телефони Sony Ericsson XPERIA и по-новите модели на HTC тотално се бях отказала да се занимавам със смартфони, поне докато не събера крупната сума от 1000лв и не я прежаля за нещо толкова тъпо, като телефон.
Дотук добре, но не щеш ли попаднах на Vivaz Pro който ми е стара любов, и като видях доста свалената му цена спрямо миналата година си казах: "Тоя ще да е!"
Да, ама не. Оказа се, че понеже телефона е "стар" (от 2010), го няма почти никъде - тоест само в 12 магазина Германос от 140 такива в цяла България. Найс! И не мога нито да го видя на живо, нито да му погаля страхотната клавиатура - нищо!!! Не и ако не обещая да си го купя. А как да знам дали искам да го купя, като не мога да го видя? Въобще омагьосана тъпня. След дълги увещавания от страна на една мацка в Германос, че Симбиън е ебаси тъпата операционна система (което аз вече знаех, ама какво да се прави, Vivaz-а си беше твърде хубав) решавам, че не ми трябва телефон със Symbian, а ще се хвърлям на дълбокото с Android. ХубусТ! В последствие заключих, че Wildfire S е новата ми любов и толкоз! Пък и беше доста евтин като за смартфон - въобще идеалка! За щастие той не се класифицираше като "стар" телефон та успях да го зърна и дори да го пипна, представете си! Беше любов от пръв поглед! Втурвам се още на другия ден в магазина с бясна скорост, дори успяват да ми намерят черния вариант на HTC-то, което си е ехееее и вече усещам как ще си го разцъквам цяла вечер, когато от продавачката идва ужасяващото: "Обаче трябва да ви предупредя нещо!". И се изля една тирада относно тъпия Android, който видиш ли (доколкото разбрах)си се ъпгрейдва, когато и както му скимне и ако нямаш тарифен план с нет, направо жална ти майка. Доплака ми се, честно!
Отивам удърно бързо до МенТел да се договорим за някакъв нет и те ми сервират смешката, че срещу "скромните" 15лв. (та тя цялата ми такса е 10лв!)на месец имам право на 500Mb o_O ?!?!?!?! При положение, че при Globul за пет лева допълнително към който и да е тарифен план получаваш неограничен Интернет! Комици!
Та наведох жално главата, и си се прибрах без Wildfire вкъщи... и не ща да виждам смартфони или какви да е фони, докато не си осмислят цените тия смешници.

Анкета!

След един толкова сериозен пост като предишния, реших да пусна нещо мега различно и ужасно несериозно. Това по-надолу са жените, на които ако поне малко приличах нямаше изобщо да имам нужда от образование :P От чисто любопитство ви питам, коя ви е фаворитка, понеже аз честно казано май не мога да кажа.

Братя, кога изпростяхте толкова??

Точно вчера попаднах на този линк и останах силно потресена. Ако го отворите, моля обърнете внимание на малоумните коментари, понеже точно те са тези, които най-много спомогнаха за потреса ми.

Седя си аз невинно, възпитана да уважавам всички хора, които правят нещо значимо в живота си, научена в училище, че хората, дали свободата си, дори за такава кирлива държава като нашата, заслужават не само почит, а всеки ден по пет пъти да им целуваме краката, понеже ако не бяха те, сега цяла София, а не само центъра й (и по-зле - не само София) щеше да е озвучена от гърмелите идващи от джамиите и чак не ми се помисля какво още...

И тук идва един паметник - грозен-негрозен не смея да кажа, защото не намирам себе си достатъчно компетентна на тема скулптура, но все пак паметник! Руски - руски, хубаво. Вярно, че в историята има леки бели петна относно мотивите на Русия да тръгне да ни освобождава - отново не смея да се бъркам с моето инженерно образование. Но кое е важното - хиляди невинни руснаци, без значение от мотиви, желания, обещания и т.н. са умрели грозно - разрязани, разпарчетосани, разстреляни, заклани за да може днес Николета Лозанова (извинявам се, НиЛо ?!) да си вее свободния, препържен от солариум, задник по родните поп(?!)- фолк канали и за да може такива идиоти, като тези, които са написали коментарите, да си пишат тъпите мненийца на велики разбирачи от паметници. Да твърдят, че паметника, видиш ли, бил толкова грозен, че ако се омаже в боя, така че да заприлича на редица американски комиксови герои, ще стане просто супер! Хубаво, грозен е, но в други ден ще решат, че и Левски е бил грозен и ще почнат да го разкрасяват по портретите в училищата и музеите.

Но кога народът изпростя толкова? Кога от една от най-образованите нации се превърнахме в турбочалгари?

За всичко виня поколението на моите родители (без моите родители естествено). След всички тези години комунизъм се е получил ефектът на хипитата. Тоест след многото войни, в които е участвала Америка, се е родила хипи вълната - в пълен противовес на предишните поколения. Така и при нас - след като израстват по време на дисциплинирания, тираничен комунизъм, чавдарчетата и какви-бяха-другите-не-помня създават чалга течението (дааа един от създателите - Тошко Тодоров е набор на баща ми), забравят морала, дисциплината, явно и мозъкът си само и само да затрият всичко, напомнящо им за социализма. Възпитават децата си в духа на "Бял мерцедес ме преследва в живота" и "Води ме в някоя квартална кръчма" и после аз очаквам от тия промити мозъци някакво чувство за национална принадлежност. Ама не може! Това е толкова соц!

Мога само да бъда благодарна, че не съм живяла преди 130 и отгоре години, че не съм прекарала живота си в умуване как да спася тая тъпата държава, да умра за нея, да ми построят грозен паметник, за да може пикливите тийнейджъри да ми пръскат физиономията със спрейове.