Малко самореклама

Преди известно време, Владо ме помоли да му направя картинка за октомврийската компилация с песни за сайта fixt-bg.com и аз понеже само това чаках - му направих. Обаче той така гадно се забави със събирането на песни за прословутата компилация, та чак ме е страх ще я видя ли най-накрая някъде тая картинка или не. И понеже не мога нон-стоп да му дъдна на главата да я пуска най-накрая, ето на, пускам си я аз:

Постлятна тъга

Интериор вдъхновен от цветен тебешир

Едно съвсем малко парченце тюркоазен тебешир, намерено на баскетболното игрище, ме накара да се влюбя напълно в този цвят по-известен като ментово (или ако предпочитате mint). И така в главата ми изникна този интериор с бял дъсчен таван, меки дивани и лежанки в бежово, красив цветен тапет и много аксесоари в ментово. Не знам за вас, но на мен ми стои много лятно и релаксиращо :)

Пиянски дневници

Когато си безработен, приятелят ти е пълен задник, живееш при вашите, и вече трета година не успяваш да си намериш свястно есенно яке, единственото, което ти остава е да се напиеш като пич! С мохито! Наздраве!

П.С. Сещате ли се колко тъпо става, когато казваш някаква шега, но за да схванат другите, че действително е шега, след нея добавяш едно : "Шегувам се"? Разваля се всичко смешно в нея, нали? Е затова сега няма да казвам "Шегувам се", ясно?

Весел пост за тъжните дни

Мога да разглеждам снимки на кучета по 10 часа на ден. Не, по 24 часа. Абе изобщо супер много време мога да изкарам разглеждайки всякакви кучовци. Просто като им видя нелепите физиономийки ми се оправя целият ден. И онзи ден, докато правех точно това, спорих с един приятел коя е най-готината порода кучета - бретон шпаньол, визла, или бордър коли. Естествено не можахме да решим, но се запалих да избера най-готините снимки на кученца и да ги постна в блога си, та когато на някой му е тъпо, просто да ги поглежда и... вече да не му е тъпо :)
Обаче после си помислих защо трябва да са точно тези породи. Има толкова сладки песчета, които си нямат порода и пак са супер готини. Пример за това е готиният календар на Animal Rescue Sofia, който сестра ми си купи и толкова хареса, че не й се искаше да си го сваля от стената, въпреки че годината свърши.
И тогава реших да си направя моя развеселяваща компилация от най-готините животинки принадлежащи точно на този приют в Богров. Пък дано някой случайно попаднал тук човек си хареса някое от тях и си го прибере вкъщи. Уверявам ви, че беше супер трудно да избера най-готините, понеже избора е голям. Така че, enjoy!

Започваме с Бобо - бебе на два месеца, който явно обича да слухти какво става дори и когато се прави на заспал

И готиния Давид, който си заслужи две снимки понеже има доста мазна усмивчица

 

Бебетата Инна, Буряна и Шрек просто могат да разтопят всеки

И вежливия Живко

Тото

Кейлъб с най-тъжните очи на света

Супер идиотската снимка на Рони

Лиса която определено си отговаря на името

Нана супер много ме спечели с тая връзка за обувки :)

Култовия Караман

Боил

Ииииии Пенчо

Дано денят ви се е оправил понееее мъничко. Ако ли не, просто прегледайте сладурите още веднъж!

Един колаж за съвет

Още преди седмица приключих колажа със снимки от вечерта на уличните изкуства в Търново, за който ви говорех (цЪк), обаче нещо не съм особено удовлетворена. От липса на вдъхновение ли, от какво ли, не знам но не ми се получава. Искаше ми се хем да е цветно, хем да е арт, хем да е старинно като града някак. Но не съм доволна, изглежда ми твърде тривиално като идея. Вие какво бихте ми предложили?

Онзи ужасно неловък момент когато...

... късно вечер чуеш звуци от акустична китара през прозореца си, бързо изтичаш до терасата и там под една едничка едва мъждукаща лампа, на най-крайната пейка е седнал някой и свири първите акорди от "Under The Bridge" на Red Hot Chili Peppers! И тогава, когато без малко да обявиш на висок глас пред света, че това е сродната ти душа и ти най-накрая си я открил се оказва, че... това е бившият ти приятел! Много малък град е това Търново и това си е...

За по-добрите дни

Не можах да повярвам, че в Търново се натъкнах на две ужасно симпатични момичета, свирещи песен на Ayo. Ето къде да се криели през цялото време хората, слушащи хубава музика :)
Естествено ги снимах, както и останалите участници във вечерта на уличните изкуства, и планирам скоро да кача снимките под формата на един колаж, който правя от нямане на работа :)

Служител си търси работа

Здравейте!

Ако ви трябва човек за да ви изпере гащите, с английски език и шофьорска книжка категория Б - аз съм човека!

Ако ви трябва човек владеещ френски, немски, английски, испански и японски, с добра визия и 5 години стаж, за да ви избърше масата и измие чиниите - аз съм човека!

Ако ви трябва човек магистър по Строителство на сгради и съоръжения, профил Конструкции, с минимум 10год стаж, за да ви прави кафе в офиса и да ви разпечатва тъпотиите на листи A4 - аз съм човека!

Ако си търсите глупак, работещ по 10 часа на ден 6 дена в седмицата за миризливите 400лв на месец - отново аз съм човека!

И не, никак не е смешно - обидно е!

Знаци

Преди малко гледах един филм по телевизията (което всъщност ми се случва доста рядко, понеже по принцип дават големи простотии). За "Fools Rush" става въпрос - с Матю Пери и Салма Хайек. Доста добър романтичен филм между другото, става за гледане. Та интересното в него бе теорията, че ако се чувстваме объркани, ако загубим пътя си и се чудим накъде да тръгнем просто трябва да се огледаме за знаците, които ни се дават отгоре, и те ще ни подскажат какво трябва да направим. Естествено и във филма стана така, но няма да издавам още подробности, ако някой е решил да го гледа.

Снимка :  http://www.nursinghomepro.com/

И се замислих колко ли би било хубаво наистина да имаше такива знаци, които да ни казваха : "Не, този човек не е за теб, не се занимавай с него" или пък "Да, естествено че това е най-добрата професия за теб, ще печелиш купища пари без да си мърдаш пръста" и дори " Трябва да живееш тук, защото един ден (след още някой друг знак отгоре естествено) ще срещнеш човека за когото ще се омъжиш/ожениш, ще си народите купища деца и... блаа... сещате се как свършва историята.
Не знам, но или аз съм супер сляпа, или досега не ми се е случвало да получавам сигнали отгоре, освен когато преди дипломната ми защита черна котка ми мина път и естествено всичко беше пълен шок и ужас. Но дори тогава нямах голям избор - не можех да се прибера и да се скрия под леглото с плюшено мече в ръка, да чакам да дойде по-добър момент в който да се явя пред комисията и да им обясня, че видиш ли, не съм отишла преди това, защото съм получила знак от звездите, че не му е сега момента да го правя.
И все пак колко по-лесно би било да имаше кой да ни напътства и да знае кое би било най-добре за нас и да ни го подсказва дискретно, като детска игра със загадки и пъзели, такива каквито си правехме с братовчед ми като малки, когато бяхме на село...

Мъже

images:  we heart it; twimg; we heart it; imageshack; storage canalblog; gijpievi

В последно време единствените 5-6 посещения на ден в блога ми са от хора, търсещи материали в Google с ключови думи: момчета, яки пичове, mom4eta,  снимки на яки момчет (момчет?!)
Поради тази причина реших да зарадвам поне тях като им пусна колаж със снимки на момчета. Така и така нямам други смислени посещения, въпреки всичките си напъни, поне те да са доволни. Така че enjoy!

Инж.

Нека ви представя най-смисленото нещо, което съм правила в живота си. Ужасно си се гордея с всичките й 290 страници, особено със заглавната, без значение какво мислят разните му там преподаватели... напук на тях - гордея се със себе си е толкоз!

Още един ден...

Слушалки, Patrice, AutoCAD 2008, долна или горна армировка на плоча кота нам-си-коя-си, отворен прозорец, пуснати щори - за да не виждам, че и навън има живот... чаша студено кафе...
Още един ден... От последните.

П.С. Patrice и Ayo били заедно и даже имали две деца!!?? Ин-Кен-Бидон!

Адското видео!

Не мога да се сетя някога да съм виждала по-красив видеоклип! Единственото, което бих желала повече от тази песен е малко сила в гласът на Сара. Твърде много Тейлър Суифт ми идва...
Но ако оставим това на страна, нещото, което открих, слушайки тази песен е, че не китарата прави една музика страхотна, а виолончелото. Има ли виолончело, има и музика :)

Въображаем приятел

imaginary friend  by M0THart

Току що установих, че имам въображаем приятел :))) Досега не си бях давала сметка, че изграждането на образа на идеалния мъж може да бъде толкова полезно действие. Например: той  винаги е най-красивия мъж на света, най-добрия, най-възпитания, най-нежния. Всички бивши гаджета губят битката с него, всички гадни спомени се изтриват при вида му. А той винаги изглежда перфектен и лъскав и най-важното си е твой :) Естествено всичко това би било добре, стига да не се прекалява. Последиците са доста лоши и се състоят в това нито едно друго същество на Земята да не ти се струва дори симпатично. Но кой е казал, че ще прекаляваме :)

But who will take care of me?

If you let me, here's what I'll doI'll take care of you (I'll take, I'll take)I've loved and I've lost.

Мечтая за слънчева поляна, усмихнати хора и една китара...

Откакто написах предишният ми пост, не мога да спра да мисля за въпроси като бездомните кучета, опазването на природата и позицията на обикновения българин по въпроса. Вече по няколко пъти на ден се натъквам на глупавите коментари на озлобени съграждани по повод инициативата "Да изчистим България за един ден" и на други екологично ориентирани събития. Например онзи ден ужасно ме втрещи изказването на бившата водеща на "Искрено и лично" Миглена Ангелова, която е написала във Фейсбук следното: "Ненавиждам популистките соц. мероприятия от типа на "Да изчистим България"! Моля, не ме присъединявайте към подобни групи, събития и т.н. Нямам никакво намерение да жертвам времето и усилията си, защото някой мърля, а друг не може да организира и почистването дори! Отказвам да толерирам мързела и некомпетентността! Протестирам срещу тях, но няма да тръгна да компенсирам щетите от действията и бездействието им! Нито пък да имитирам "гражданска" съвест!". Дори не се сещам за думи, с които да коментирам тази съвършена тъпота, излязла от устата на жена, имаща себе си за зряла и интелигентна. Моето скромно мнение по въпроса е, че аз пък ненавиждам хора като нея, които знаят само да търсят вината в другите и най-вече в правителството, да се оплакват от положението, в което са, но да не желаят дори да си мръднат пръста, за да го променят, да не би да се окажат "прецакани" да свършат нещо, без да имат лична изгода (най-вече финансова) от него. Мисля, че България има нужда от изчистване точно на хора като тях, за да стане именно държавата, която всички искаме да бъде.Така де, защо не вземат да емигрират и да ни освободят от присъствието си?И колкото повече такива хора срещам, толкова повече се замислям има ли изобщо други?

People`s park by danielledarling

Съществуват ли хората, обединени под различни каузи и инициативи, които гледаме само по американските филми. Усмихнати хора, които почти всеки уикенд събират дрехи и вещи за благотворителност, а след това чистят парка, все така усмихнати и окрилени от идеята, че създават един по-добър свят, без да правят тънките сметки в главата си, колко точно са се "прецакали" прекарвайки свободното си време чистейки, вместо да се разлагат в някое меко диванче на кафето в центъра. Къде са тези хора? Истински ли са?

Точно с такива хора искам да се обградя - свободомислещи, позитивни, интелигентни, грижовни, а не с пасмината разгонени, кючеко-кълчещи се, наклепани, тъпоумни студенти, каквато са масата хора в Студентски град (а и не само). Но къде са те? Има ли ги изобщо в България? Ако все още ги има спешно трябва да ги намеря, защото усещам как все повече се пречупвам след всеки неразбиращ поглед, който получавам от поклонниците на Азис, след всяко едно "това няма как да стане" и след всеки един ритник по улично куче. Все повече губя надежда вечер, когато целият квартал се оглася от тъпоумната "Нирвана кючек", през моите слушалки звучи "Stairway to heaven", а аз се чувствам като безпомощен старец тръгнал да гони вятърни мелници...

Кучетата си лаят, керванът си върви

За пореден път се убедих в човешкото безхаберие и незаинтересованост. Или по-скоро в българското. Никак не обичам, когато чета статия или слушам нечие изказване да чувам "ние българите това..." или "това е типично българска черта" и т.н., тъй като не мисля, че всички българи сме едни и същи. Не ми се ще да е вярно. И знам, че не е вярно, защото познавам и от "другите" българи. Просто те сякаш са твърде малко.

Днес се опитах да споря с един приятел, който веднага щом прочете това, ще се сети че става въпрос за него. Опитах се да разбера защо за него (както и за повечето млади) е по-важно да отиде на шествие против АКТА и да защитава разпалено правата си да тегли филми от Замунда, отколкото да бъде на протеста за добива на шистов газ, чието добиване и риска от трайно замърсяване на природата е пълна мъгла не само за населението, а и за правителството. Зададох му простичкият въпрос : "Кое е по-важно? Да си жив и здрав или да имаш права да теглиш откъдето каквото ти падне?", а той така и не ми отговори. Не било сигурно, че добива на шистов газ замърсява природата - ДА, но не е сигурно и обратното. Ти би ли рискувал? 

Знам, че е глупаво да казвам на някого какви интереси трябва да защитава и на кои протести да ходи. Така е. Няма лошо - аз също бях против АКТА. Но ме плаши повече факта, че някои хора ги притесняват повече личният им дискомфорт, отколкото истински значимите за цялото общество проблеми. Ще ме извиняват, но не са прави. И ще го разберат веднага след като спрат да гледат само под носа си.

Иначе днес бях на първия си протест. Точно заради него се разпали и въпросния спор. Протестът беше против леко казано малоумният закон за временните заграждения, в които да се прибират уличните кучета, за да се реши най-накрая проблемът с тях. Много хора се изказаха по въпроса, но много малко от тях казаха това, което мислех аз. Всички питаха къде са отивали досега парите от данъците, еврофондовете и т.н. Всички знаем къде. Със сигурност не и в приюти. Накрая скандирахме и за оставката на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, макар аз да не бях много убедена, че в него е проблемът, защото хубаво - той ще си тръгне и после какво? На негово място ще дойде същият. Нищо няма да се промени. Но сега съм убедена, че последният е пълен идиот и изобщо не заслужава този пост. Следното негово изказване : "Мястото им е в приютите, а тези, които са направени са по-луксозни от домовете за деца без родители."  направо ме оставя безмълвна, не защото не е вярно, напротив - сигурно е вярно. Но като се сетя за последният репортаж, който гледах от един приют за кучета (повечето бяха в мръсни клетки 2 на 2 метра, целите в собствените им екскременти с инфекции след неправилно кастриране - мизерия, мизерия и пак мизерия) мога само да си представям в какви условия живеят децата без семейства. Но защо трябва да сравняваме едното с другото? Нима и децата и кучетата да нямат право да живеят в добри условия? Нека оправим и домовете за деца и приютите за кучета! Нека просто да спрем да прибираме парите на хората, да караме последен модел БМВ, а пред камерите да се оправдаваме, че видиш ли това не е добре, защото и другото не е! Що за оправдание е това?!
А този бисер : "Той (т.е. министърът) се чувства поласкан от факта, че 91 кучезащитни организации му искат оставката и подчерта, че самият факт, че има толкова много кучезащитни организации означава, че там има много интереси. Министърът попита откъде се издържат тези 91 организации." ( източник -  http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4741351 ) дори не мога да коментирам, защото не знам да се смея ли, да се ядосвам ли. Да има много интереси в уличните кучета, както и много пари. Вие най-добре знаете това, защото ги прибрахте всичките!
P.S. А ако някой ми каже защо подяволите един приют за кучета според "специалистите" струва 6 милиона, като представлява една гола постройка с по-големичък двор??? Кое й струва 6 милиона?

Малко нововъведения

Смених си скина! Йей! Имах нужда от промяна на блога, че нещо е гига зациклил в скучни теми, непосещаван от никого. По случая ще споделя, че в момента сама си правя новата картинка, която ще ми е фон на блога. True story! Тъпото е, че тъпия Блогър има проблем със зареждането на малко по-сложни графики, та да видим дали ще я подкарам. Но по принцип я взаимствам от тази снимчица тук.

by: Craig Wall

И като подхванах темата за снимките - напоследък съм супер вманиачена в Photoshop. Силно се надявам след всички уроци-колажи- манипулации-на-снимки и подобни, да стана по-добра, защото ми е голяма страст. Винаги съм искала да мога да създавам нереални картини, но определено рисуването не е за мен. Значи това трябва да е начина :)

Последно ще се похваля, че нон-стоп играем федербал със съквартирантката ми, дори си имаме професионални ракети за бадминтон! От цялата тази работа Photoshop-федербал, федербал-Photoshop само дипломната ми работа страда, но силно се надявам да се взема в ръце в скоро време.

Така че ако някой знае готин сайт за уроци за Photoshop - тук е мястото да го сподели :)

Somebody That I Used To Know

Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
I told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company
But that was love and it's an ache I still remember

You can get addicted to a certain kinda sadness
Like resignation to the end, always the end
So when we found that we could not make sense
Well you said that we would still be friends
But I'll admit that I was glad that it was over

But you didn't have to cut me off
Make it like it never happened and that we were nothing
I don't even need your love, but you treat me like a stranger
And that feels so rough

No, you didn't have to stoop so low
Have your friends collect your records
And then change your number
Guess that I don't need that though
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know

 Now and then I think of all the times you screwed me over
 But had me believin it was always something that I'd done
 But I don't wanna live that way
 Reading into every word you say
You said that you could let it go
And I wouldn't catch you hung up on somebody that you used to know-oh-oh

But you didn't have cut me off
Make it like it never happened and that we were nothing (oh)
I don't even need your love, but you treat me like a stranger and that feels so rough (oh)
No, you didn't have to stoop so low
Have your friends collect you records
And then change your number (oh)
Guess that I don't need that though
Now you're just somebody that I used to know

Somebody that I used to know
Somebody (now your just somebody that I used to know)
That I used to know
Somebody that I used to know
Somebody (somebody) (now your just somebody that I used to know)
That I used to know I used to know
That I used to know I used to know Somebody

  Странно е как човек, когото обичаш много в един момент за секунди може да се превърне просто в познат... Да искаш да знаеш всичко за него, а да не знаеш дори къде е, нито дали е добре... Да не помниш как изглежда, но често да те връхлита споменът за мириса на кожата му... Да искаш да си с него повече от всичко, но да не можеш да направиш нищо...