5-ти април

Всеки път като си помисля за тази дата и стомахът ми се свива. Рожденият ми ден - ужас!!! Всяка година минава все по-катастрофално и все по не празнично. За това вероятно голяма част от вината е моя, защото не съм го празнувала от 11-годишна, но не виждам и защо да го правя. Дори подаряването на подаръци от близките ми се е превърнало по-скоро в бреме, отколкото в някакъв вид удоволствие (не че не е така всяка година, но сега съм толкова уморена и толкова не ми се занимава с това, а въобще не мога да им го обясня).
Щеше ми се тая година да празнувам с приятели, така както го правят по малоумните американски филми, пък и щеше да ни дойде тъкмо на място след всичката тази математика (и рисуване) в последно време, но... отново не виждам смисъл да го правя, така или иначе нищо няма да се получи, така както стана на рождените дни на другите. Пък и като виждам колко се сещат за мен... не мисля че бих изкарала с тях кой знае колко по-добре. Единствено ме стопля мисълта, че ще мога да поспя утре, което никак не е малко. Боже, кога стана април месец, имам чувството, че вчера беше ноември.
И като стана дума, днес видях майски бръмбар! Понеже това сигурно нищо не ви говори, да поясня, че за мен майските бръмбари са предвестници на лятото и винаги много се радвам като чуя жуженето им. Та днес видях един доста тлъстичък и едва се удържах да не го подгоня, както когато бях малка. Изобщо днес беше почти летен ден, половината град беше излязъл по тениски, пред блока се разнасяше познатата миризма на пържени картофки, примесена с раззеленили се дървета... изобщо приказка!!!