В един през нощта

Не искам никого да наранявам. Нито дори себе си. Особено след онзи ритник в стомаха. Но оттогава сякаш само това мога да правя и то на всички около мен. Само разочаровам, попарвам надежди, не оправдавам очаквания... сякаш съм прокълната.
Някак не мога да изпълня това желание на всички да се отърся от миналото ми, а дори не искам да си мисля за него. То просто сякаш ме преследва.
Знам, че нищо не трябва да сръвнявам, знам, че нищо няма да е същото. Но това ли е, или отново съм сбъркала?
Винаги съм си мислела, че трябва да има повече фанфари, повече тръпнене, повече очакване. Или просто след разочарованията за мен вече никога няма да е същото?

Дъжд през автобуса

За пръв път от доста време се почувствах добре, поне за малко, а най-странното е, че това беше на път за болницата, където отивах на посещение. Не знах колко е хубаво човек да подтичва под дъжда под звуците на Sugar Skin на Guano Apes. Обичам тази част от София - безкрайно тихо и приятно и зеленооо. Харесва ми. Отдавна не бях оставала сама без да мисля за глупости. По принцип избягвам да съм сама, защото не ми е приятно - обичам да съм в компанията на някого, да мога да говоря с него... но за пръв път ми беше хубаво да съм сама.
Особено в автобуса, който е пълен с хора, всеки зает да говори с някого за най-различни глупости, по телефона, да се прави че чете книга или просто да слуша музика и да гледа през прозореца.
Харесва ми тази част от града... но не ми харесва повода, макар и да си прекарвам наистина добре в болницата. Но тя просто е болница...

Кой казвате беше силния пол?

Вчера на връщане от любимия ВИАС видях един плакат на Каменица и тяхната прочута кампания "Да спасим мъжа". Между другото един колега ми каза, че според него само жени пият Каменица, но... както и да е.
Плакатът представляваше редица от неща под надслов "Аз ще..." под формата на бутилка бира. Лошото беше, че като се зачетох в нещата, много от тях отговаряха с пълна сила и за мен. Неща от сорта на: "Аз ще поправям всичко сам" - та аз слагах изолация форгатсейк!, "Ще скоча с дрехите в басейна" - е не точно но вчера си отмъстих брутално на колегите, които ме поляха с бира, като ги окъпах публично с минерална вода и веднага бях обявена за "Ама тая наистина не е наред с главата", "Ще вечерям чупс", "Ще крещя в кръчмата", "Ще гледам мача", "Ще си разхвърлям дрехите"??? Къде подяволите видяха нещо мъжко в това?! Какво му е мъжественото? Това ли е най-важното - да разказваш мръсни вицове, да плюеш и да псуваш, докато гледаш мач? Това и аз го мога, ако беше кой знае какво геройство, досега всички да сме обявени за новите революционери. Браво, мислете си, че сте големите мъжкари с бира в ръка, а когато стане въпрос за това да свалите едно момиче ви се разтреперват краката като на девица. Нали сте големите мъже, а колко пъти ми се е налагало аз сама да си прося свалките защото на вас не ви стиска? Все ви е страх дали ще е както трябва, дали няма да се изложите, дали няма да ви помислят за женчовци, геьове, импотентни... Страх, страх, страх! Това е силният пол? Че аз тогава съм доста сносен мъж, по вашите критерии, даже тялото ми е доста по-мъжествено от полованата хора, които познавам.
Вярвайте си в тия глупости, ако това ви помага - истината е, че истинския мъж е мъртъв отдавна. Ако това не са празни приказки и всъщност никога не го е имало!

I was wondering...

Някой ще ми припомни ли защо трябва да уча, а не да си гледам кефа?!