Откакто написах предишният ми пост, не мога да спра да мисля за въпроси като бездомните кучета, опазването на природата и позицията на обикновения българин по въпроса. Вече по няколко пъти на ден се натъквам на глупавите коментари на озлобени съграждани по повод инициативата "Да изчистим България за един ден" и на други екологично ориентирани събития. Например онзи ден ужасно ме втрещи изказването на бившата водеща на "Искрено и лично" Миглена Ангелова, която е написала във Фейсбук следното:"Ненавиждам популистките соц. мероприятия от типа на "Да изчистим България"! Моля, не ме присъединявайте към подобни групи, събития и т.н. Нямам никакво намерение да жертвам времето и усилията си, защото някой мърля, а друг не може да организира и почистването дори! Отказвам да толерирам мързела и некомпетентността! Протестирам срещу тях, но няма да тръгна да компенсирам щетите от действията и бездействието им! Нито пък да имитирам "гражданска" съвест!". Дори не се сещам за думи, с които да коментирам тази съвършена тъпота, излязла от устата на жена, имаща себе си за зряла и интелигентна. Моето скромно мнение по въпроса е, че аз пък ненавиждам хора като нея, които знаят само да търсят вината в другите и най-вече в правителството, да се оплакват от положението, в което са, но да не желаят дори да си мръднат пръста, за да го променят, да не би да се окажат "прецакани" да свършат нещо, без да имат лична изгода (най-вече финансова) от него. Мисля, че България има нужда от изчистване точно на хора като тях, за да стане именно държавата, която всички искаме да бъде.Така де, защо не вземат да емигрират и да ни освободят от присъствието си?И колкото повече такива хора срещам, толкова повече се замислям има ли изобщо други?
Съществуват ли хората, обединени под различни каузи и инициативи, които гледаме само по американските филми. Усмихнати хора, които почти всеки уикенд събират дрехи и вещи за благотворителност, а след това чистят парка, все така усмихнати и окрилени от идеята, че създават един по-добър свят, без да правят тънките сметки в главата си, колко точно са се "прецакали" прекарвайки свободното си време чистейки, вместо да се разлагат в някое меко диванче на кафето в центъра. Къде са тези хора? Истински ли са?
Точно с такива хора искам да се обградя - свободомислещи, позитивни, интелигентни, грижовни, а не с пасмината разгонени, кючеко-кълчещи се, наклепани, тъпоумни студенти, каквато са масата хора в Студентски град (а и не само). Но къде са те? Има ли ги изобщо в България? Ако все още ги има спешно трябва да ги намеря, защото усещам как все повече се пречупвам след всеки неразбиращ поглед, който получавам от поклонниците на Азис, след всяко едно "това няма как да стане" и след всеки един ритник по улично куче. Все повече губя надежда вечер, когато целият квартал се оглася от тъпоумната "Нирвана кючек", през моите слушалки звучи "Stairway to heaven", а аз се чувствам като безпомощен старец тръгнал да гони вятърни мелници...
За пореден път се убедих в човешкото безхаберие и незаинтересованост. Или по-скоро в българското. Никак не обичам, когато чета статия или слушам нечие изказване да чувам "ние българите това..." или "това е типично българска черта" и т.н., тъй като не мисля, че всички българи сме едни и същи. Не ми се ще да е вярно. И знам, че не е вярно, защото познавам и от "другите" българи. Просто те сякаш са твърде малко.
Днес се опитах да споря с един приятел, който веднага щом прочете това, ще се сети че става въпрос за него. Опитах се да разбера защо за него (както и за повечето млади) е по-важно да отиде на шествие против АКТА и да защитава разпалено правата си да тегли филми от Замунда, отколкото да бъде на протеста за добива на шистов газ, чието добиване и риска от трайно замърсяване на природата е пълна мъгла не само за населението, а и за правителството. Зададох му простичкият въпрос : "Кое е по-важно? Да си жив и здрав или да имаш права да теглиш откъдето каквото ти падне?", а той така и не ми отговори. Не било сигурно, че добива на шистов газ замърсява природата - ДА, но не е сигурно и обратното. Ти би ли рискувал?
Знам, че е глупаво да казвам на някого какви интереси трябва да защитава и на кои протести да ходи. Така е. Няма лошо - аз също бях против АКТА. Но ме плаши повече факта, че някои хора ги притесняват повече личният им дискомфорт, отколкото истински значимите за цялото общество проблеми. Ще ме извиняват, но не са прави. И ще го разберат веднага след като спрат да гледат само под носа си.
Иначе днес бях на първия си протест. Точно заради него се разпали и въпросния спор. Протестът беше против леко казано малоумният закон за временните заграждения, в които да се прибират уличните кучета, за да се реши най-накрая проблемът с тях. Много хора се изказаха по въпроса, но много малко от тях казаха това, което мислех аз. Всички питаха къде са отивали досега парите от данъците, еврофондовете и т.н. Всички знаем къде. Със сигурност не и в приюти. Накрая скандирахме и за оставката на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, макар аз да не бях много убедена, че в него е проблемът, защото хубаво - той ще си тръгне и после какво? На негово място ще дойде същият. Нищо няма да се промени. Но сега съм убедена, че последният е пълен идиот и изобщо не заслужава този пост. Следното негово изказване : "Мястото им е в приютите, а тези, които са направени са по-луксозни от домовете за деца без родители." направо ме оставя безмълвна, не защото не е вярно, напротив - сигурно е вярно. Но като се сетя за последният репортаж, който гледах от един приют за кучета (повечето бяха в мръсни клетки 2 на 2 метра, целите в собствените им екскременти с инфекции след неправилно кастриране - мизерия, мизерия и пак мизерия) мога само да си представям в какви условия живеят децата без семейства. Но защо трябва да сравняваме едното с другото? Нима и децата и кучетата да нямат право да живеят в добри условия? Нека оправим и домовете за деца и приютите за кучета! Нека просто да спрем да прибираме парите на хората, да караме последен модел БМВ, а пред камерите да се оправдаваме, че видиш ли това не е добре, защото и другото не е! Що за оправдание е това?!
А този бисер : "Той (т.е. министърът) се чувства поласкан от факта, че 91 кучезащитни организации му искат оставката и подчерта, че самият факт, че има толкова много кучезащитни организации означава, че там има много интереси. Министърът попита откъде се издържат тези 91 организации." ( източник - http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4741351 ) дори не мога да коментирам, защото не знам да се смея ли, да се ядосвам ли. Да има много интереси в уличните кучета, както и много пари. Вие най-добре знаете това, защото ги прибрахте всичките!
P.S. А ако някой ми каже защо подяволите един приют за кучета според "специалистите" струва 6 милиона, като представлява една гола постройка с по-големичък двор??? Кое й струва 6 милиона?
Смених си скина! Йей! Имах нужда от промяна на блога, че нещо е гига зациклил в скучни теми, непосещаван от никого. По случая ще споделя, че в момента сама си правя новата картинка, която ще ми е фон на блога. True story! Тъпото е, че тъпия Блогър има проблем със зареждането на малко по-сложни графики, та да видим дали ще я подкарам. Но по принцип я взаимствам от тази снимчица тук.
И като подхванах темата за снимките - напоследък съм супер вманиачена в Photoshop. Силно се надявам след всички уроци-колажи- манипулации-на-снимки и подобни, да стана по-добра, защото ми е голяма страст. Винаги съм искала да мога да създавам нереални картини, но определено рисуването не е за мен. Значи това трябва да е начина :)
Последно ще се похваля, че нон-стоп играем федербал със съквартирантката ми, дори си имаме професионални ракети за бадминтон! От цялата тази работа Photoshop-федербал, федербал-Photoshop само дипломната ми работа страда, но силно се надявам да се взема в ръце в скоро време.
Така че ако някой знае готин сайт за уроци за Photoshop - тук е мястото да го сподели :)
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
I told myself that you were right for me
But felt so lonely in your company
But that was love and it's an ache I still remember
You can get addicted to a certain kinda sadness
Like resignation to the end, always the end
So when we found that we could not make sense
Well you said that we would still be friends
But I'll admit that I was glad that it was over
But you didn't have to cut me off
Make it like it never happened and that we were nothing
I don't even need your love, but you treat me like a stranger
And that feels so rough
No, you didn't have to stoop so low
Have your friends collect your records
And then change your number
Guess that I don't need that though
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know
Now you're just somebody that I used to know
Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believin it was always something that I'd done
But I don't wanna live that way
Reading into every word you say
You said that you could let it go
And I wouldn't catch you hung up on somebody that you used to know-oh-oh
But you didn't have cut me off
Make it like it never happened and that we were nothing (oh)
I don't even need your love, but you treat me like a stranger
and that feels so rough
(oh)
No, you didn't have to stoop so low
Have your friends collect you records
And then change your number (oh)
Guess that I don't need that though
Now you're just somebody that I used to know
Somebody that I used to know
Somebody (now your just somebody that I used to know)
That I used to know
Somebody that I used to know
Somebody (somebody) (now your just somebody that I used to know)
That I used to know
I used to know
That I used to know
I used to know
Somebody
Странно е как човек, когото обичаш много в един момент за секунди може да се превърне просто в познат...
Да искаш да знаеш всичко за него, а да не знаеш дори къде е, нито дали е добре...
Да не помниш как изглежда, но често да те връхлита споменът за мириса на кожата му...
Да искаш да си с него повече от всичко, но да не можеш да направиш нищо...
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога, и с мъдростта винаги да правя разлика между двете.
Като типичен овен така и не се научих на спокойствие, нито пък да приемам нещата такива каквито са. Искам да изкопая всичко, да го обърна нагоре с краката, да го разтреса, да го реша, да го поправя, да го излекувам, да го свърша за да може всички да са щастливи. За да не е "не е честноо" никога повече. За да няма сърдити физиономии никога повече. Чистата статистика обаче показва, че рядко имам успех. "Коет си тъй, тъй сийй" и понякога нищо не може да се направи. И трябва някакси да свикна с това. Не всичко зависи от мен, и не всяко нещо чака аз да дойда и да реша проблемите. Не съм Супермен, даже не съм и Батман, абе даже и Робин не съм... аз съм си просто някакъв си човек и явно не е било писано. И нито аз, нито Бойко сме хората, които можем да го напишем. За жалост. Баси, поне Бойко да можеше... П.С. Напоследък ми е гига-криво, че блогът понякога няма по нито едно посещение на ден. Разбирам да съм скучна, ама чак пък толкоз? И все пак:
П.С.2. Плашещото е, че от целият списък (като изключим чаят, защото го мразя) си набавям само музиката в необходимите количества. Шейм он ми, трябва да се поработи по въпроса!
