Дъжд през автобуса

За пръв път от доста време се почувствах добре, поне за малко, а най-странното е, че това беше на път за болницата, където отивах на посещение. Не знах колко е хубаво човек да подтичва под дъжда под звуците на Sugar Skin на Guano Apes. Обичам тази част от София - безкрайно тихо и приятно и зеленооо. Харесва ми. Отдавна не бях оставала сама без да мисля за глупости. По принцип избягвам да съм сама, защото не ми е приятно - обичам да съм в компанията на някого, да мога да говоря с него... но за пръв път ми беше хубаво да съм сама.
Особено в автобуса, който е пълен с хора, всеки зает да говори с някого за най-различни глупости, по телефона, да се прави че чете книга или просто да слуша музика и да гледа през прозореца.
Харесва ми тази част от града... но не ми харесва повода, макар и да си прекарвам наистина добре в болницата. Но тя просто е болница...

Кой казвате беше силния пол?

Вчера на връщане от любимия ВИАС видях един плакат на Каменица и тяхната прочута кампания "Да спасим мъжа". Между другото един колега ми каза, че според него само жени пият Каменица, но... както и да е.
Плакатът представляваше редица от неща под надслов "Аз ще..." под формата на бутилка бира. Лошото беше, че като се зачетох в нещата, много от тях отговаряха с пълна сила и за мен. Неща от сорта на: "Аз ще поправям всичко сам" - та аз слагах изолация форгатсейк!, "Ще скоча с дрехите в басейна" - е не точно но вчера си отмъстих брутално на колегите, които ме поляха с бира, като ги окъпах публично с минерална вода и веднага бях обявена за "Ама тая наистина не е наред с главата", "Ще вечерям чупс", "Ще крещя в кръчмата", "Ще гледам мача", "Ще си разхвърлям дрехите"??? Къде подяволите видяха нещо мъжко в това?! Какво му е мъжественото? Това ли е най-важното - да разказваш мръсни вицове, да плюеш и да псуваш, докато гледаш мач? Това и аз го мога, ако беше кой знае какво геройство, досега всички да сме обявени за новите революционери. Браво, мислете си, че сте големите мъжкари с бира в ръка, а когато стане въпрос за това да свалите едно момиче ви се разтреперват краката като на девица. Нали сте големите мъже, а колко пъти ми се е налагало аз сама да си прося свалките защото на вас не ви стиска? Все ви е страх дали ще е както трябва, дали няма да се изложите, дали няма да ви помислят за женчовци, геьове, импотентни... Страх, страх, страх! Това е силният пол? Че аз тогава съм доста сносен мъж, по вашите критерии, даже тялото ми е доста по-мъжествено от полованата хора, които познавам.
Вярвайте си в тия глупости, ако това ви помага - истината е, че истинския мъж е мъртъв отдавна. Ако това не са празни приказки и всъщност никога не го е имало!

I was wondering...

Някой ще ми припомни ли защо трябва да уча, а не да си гледам кефа?!

Като се замисля за Италия...

В отговор на Carrer, трябва да кажа, че не съм сигурна дали Италия ми е любимата държава. Може да се поспори между нея и Куба например. Или който и да е друг карибски остров... Но все пак Италия си е Италия! Сещам се за страхотни сгради, за неприлично бялата Миланската катедрала, за сирене, море, вино, романтика, невероятно готиния език, от който направо ми се подкосяват краката... И невероятно готините мъже естествено кой от кой по-кавалери.
Иначе и да видя Куба ми е голям мерак с нейните шантаво оцветени къщи, безграничен мързел на жителите, които по цял ден свирят на нещо си и танцуват (ако се съди по филма Dirty Dancing - Havana nights) и невероятно горещите нощи на някой плаж с някой невероятно горещ тип... И страхотните супер интимни танци, които не смущават никого... Единственото гадно нещо на Куба, е че там мъжете са негри, а пък аз си падам малко расист... Ама няма пълно щастие :)