30 август 2010 г.

Дали пък задължително трябва да ги стигнем?

Тези дни, докато бях на гости на пичовете, се пристрастих да гледам различните канали Discovery и по-точно предаванията им за строителство и архитектура. Та точно в едно такова предаване разказваха за архитектурата на Япония, която силно ме озадачи и ме накара да съжалявам тези дребни хора. Проблемът идва от това, че Токио е с площ 2 хиляди квадратни километра, а населението му, заедно с хората които работят и учат там е 35 милиона!!! Англомерацията му е по-голяма дори от тази на Ню Йорк със скромните 22 милиона. Така в резултат на голямата гъчканица, архитектите са принудени да правят чудеса, играеки си с всякакви зрителни илюзии за широчина и пространство. Но някак колкото и да ме увещаваха от екрана всякакви японски архитекти, че заради изцяло белият цвят на тази къща, разбираш ли, тя изглеждала по-голяма и че ако банята ти е малка, но висока, това оптически увеличавало пространството, нямаше как да не се запитам: "Really?"


Оптически, оптически - хубаво, ама ако си разперя ръцете и се фрасна на яве в стената нещо ми се срива измамата за по-широко пространство. А и колкото и да ме увещават, че си е гот кухнята ти да е функционална, макар и голяма колкото коридор... Мерси. Като човек, прекарващ 9 месеца в годината в стая 5 на 3 метра с още две човешки същества, мога спокойно да кажа, че няма нищо по-хубаво от това като се прибера вкъщи да тичам напред назад из коридора с обща квардратура сигурно колкото средно голям японски апартамент.



Вярно е, че си е предизвикателство да проектираш такава къща. Раждат се интересни идеи за пестене на място като влизащи един в друг мебели, вградени в стените легла и т.н., неща, които наистина си заслужава да се видят и оценят, но доколко е приятно живеенето в обстановка на "Стани да седна" и "Ще събереш ли специалния дизайн маса със столове, които като сложиш един в друг заемат формата на цветенце за да имам пространство да си почеша носа" си е отделен въпрос. Жалко е и това, че в тези жилища архитектите виждат бъдещето, когато Земята ще е пренаселена и тем подобни. И ето точно тук аз се замислям за пустеещите къщи по българските села с квадратури колкото на три от японските им събратя. Нека са напред...

P.S. В един форум прочетох страхотен коментар за тези къщи:
"Сега е ясно що са измислили плоски телевизори" :)))

26 август 2010 г.

На море с пичове и Sooony

Все пак ми се отвори възможност да се поплацикам за два дена на море. И беше страхотно! Догодина повече, но едно е сигурно - Равда е най-студеното място на планетата! Евър! Поне правят страхотно пиле със сметана, макар, че коктейлът им Swimming pool не струва. И все пак беше велико :)





15 август 2010 г.

Soooony!

Вчера най-накрая, след дълги проучвания и тъпи оговорки с тъпите продавачи в Техномаркет (наистина са много тъпи продавачите на електроника навсякъде, разбират по-малко и от мен) си взех фотоапараааат! Soooony! Тук биха ме освиркали сума ти хора, които разбират от фотоапарати, но whatever! Аз си го харесвам и толкоз! Съжалявам само, че не ми се даваха още 200 кинта за нещо полу-професионално, но пък иначе като забогатея какво ще си купувам :) И ето, запознайте се с моят нов Soooony!

14 август 2010 г.

So You Think You Can Dance???

Не мога да повярвам, че Джошуа спечели So you think you can dance 4! Изобщо не е честно, той не е истински танцьор, той е един голям ревльо без кисел боб. Трябваше при така стеклите се обстоятелства да е Туич! Той прави страхотно шоу.
И все пак Кортни и Гев си остават най-яката двойка (Керингтън и Туич също са готини), ноооо, вижте това - Aren't they fabulous?

12 август 2010 г.

Невероятна архитектура от Сингапур

Архитектите и изобщо умовете от ONG&ONG ми взеха акъла още при вида на първата преустроена от тях къща. Дълго време се ядосвах, че не съм си тагнала техният сайт и доста време ми отне отново да го намеря, но търсенето си струваше.
По принцип не крия симпатиите си към местните архитектурни стилове, но ужасно много държа и на иновациите, затова много се зарадвах на уникалната смесица и на двете в проектите им.
Тук реших да покажа не най-известният им проект, а една много очарователна къща, на която, ако имах шанс, единствено бих променила цвета на фасадата :), но и така стои доста добре.





Характерното за тази къща, както и за някои други проекти на ONG&ONG, е че дворът може да е едновременно отделен и приобщен към вътрешното пространство. Тайната е в басейна, който може да бъде частично или цялостно покрит с капак, чрез специален механизъм. Така той може да извършва функцията и на голяма свободна площадка за трапезария, за посрещане на гости или други.

































Когато плъзгащите се врати са отворени и басейнът е напълно покрит се образува страхотно продължение на дневната, а отворен - басейнът е приятно изолиран и скрит от хорските погледи.
Единственото, което не ми хареса е обзавеждането, но къщата е предназначена за даване под наем, така че този недостатък може да й се прости, и все пак мисля, че банята си заслужава да се види.



Източник:ONG&ONG Pte Ltd; http://www.ong-ong.com