Великденски вариации

Не съм предполагала, че без приятели човек може да се чувства по-добре отколкото с тях. Но се получи нещо такова през последните няколко дни. И това ако не е доказателство, че нещо им куца, то това, че половината от тях ми забравиха рождения ден е едно доста добро такова.
Нещо взе да ми писва от рода - то рождени дни ли бяха, великденски празници, те в нас, ние в тях... ужас! Щеше ми се поне в понеделник да сме само със сестра ми, но едва ли...
И голямо ядене падна, това им е ужасното на празниците, че в моето семейство традиция е стоенето на маса. И то не само стоене, ами ядене до пръсване.
Иначе такова весело боядисване на яйца не ми се беше случвало никога. Нищо, че от цялата работа най-оцветени се оказаха плочките в кухнята и изядох едно мъмрене от майка ми задето ги опръсках допълнително, но дори то беше весело.
Напоследък нещо теорията ми с оптимизма май пропада напълно. Може би се изхабих да се преструвам, че всичко е наред и нищо не може да ме засегне. В началото беше по-лесно, не знаех как го правя, но успявах да бъда весела, макар и изкуствено. Не искам отново да ставам предишната мрачна, уморена, депресирана "аз", която бях до доста скоро.
Бях тръгнала да говоря за Великден и отново се отнесох... ами Великден си беше напълно великденски и нищо по-различно, иначе почивката от задачи и рисуване си я биваше, не мога и да искам нещо повече. А подаръците за рождения ми ден (тук вече чисто и просто се хваля) направооооооо. Откога си мечтая за тарамбука :)


П.С. А това отгоре върху нея е другият ми подарък - мечето Меси (всички прилики с имена на аржентински футболисти е напълно случайна ;) )