Etnies Izzy Grey/Green 8

Изобщо не мога да разбера човешката природа и това си е. Още от малка, независимо какво имам, все гледам в чуждата чиния. Помня как нашите ме разхождаха из старата част на Търново, бяха ми взели от ония супер модерни по това време бонбонки Bonibon, помните ли ги? И аз без да осъзная, че вече си имам, се зазяпах в едно хлапе, които нагъваше същите и си помислих колко искам и аз.
Това ми се случва напрекъснато - нещо, което е в чужди ръце ми се струва супер гига невероятно, великолепно, стане ли мое... Yeeehh, Lilyyyy. И така...
Ето пример - от месеци се заглеждам по чуждите кецове, ама така сериозно се заглеждам, като загорял тип след мацка с къса пола, и ги харесвах всичките. Най-накрая си избрах и едни от магазин и само дето не ги сънувах, нямах търпение да си ги купя. И ето ги - сега са си в нас, изглеждат по същия начин като в магазина, а аз не съм убедена дали не ми правят краката по-къси, дали не са прекалено обемни и ред други глупости. Иначе ако не си ги бях купила, щях да орева квартала за тях.
Но няма какво да се прави - чуждото си е чуждо и няма значение дали ще е блондинката с дълги крака, новото Ауди на съседа, или кецовете на онова хлапе, седнало на тротоара. Винаги ще бъде по-хубаво от нашето.

Малко лично

Онзи ден ходих да си харесвам кецове с една приятелка. Беше супер забавно, обиколихме всички готини магазини за кецове. Беше супер да се отделя за момент от тъпите си колеги, униформени с палто и шалче, за които да седнеш на тротоара и да пиеш бира означава, че си наркоман. А да си наркоман е най-гадното нещо на света, почти наравно гадно с това да си различен.
Но когато отидохме в Contrabаnda влязоха едни момченца със скейтове. Бяха на не повече от 15 години. Бяха облечени като мен - кецове, изтъркани дънки... Тогава се почувствах толкова стара, толкова далеч то това, което бях. И не ми хареса.
Отдавна знам, че този университет не е за мен. Тази суха математика не е за мен. Изобщо не си представях, че някой ден ще стигна до тук - да не избирам аз накъде да тръгна..
Напоследък живея изцяло на спомени. На спомените от гимназията. Директора на строителния си нямаше идея колко беше прав, че там ще изкараме най-хубавите и безгрижните си години.
И ето наближава още един рожден ден, в който не знам къде искам да бъда, нито какво точно празнувам. Уморих се да гоня хората, с които искам да бъда. Уморих се от чалга-кифленското си ежедневие...
Исках само едно нещо - да бъда с човек, с когото се наслаждаваме на всяка минута заедно. За когото това да нося кецове и да се обличам като 15 годишна е нещо хубаво. Човек, когото като погледна не мога да се сдържа да не се усмихна. Само това исках за рождения си ден. Исках да го прекарам със съвсем същите хора, с които случайно се събрах на 31-ви. И ако всички тези неща за "Тайната" са истина... ето казвам го на глас: ако има Господ нека прекарам добре поне един от 23-те си рождени дни. Просто искам да бъда със съвсем същите хора, с които бях на една маса в City Pub на Нова година!

Образцов дом

Когато видях тази къща се замислих защо не правят всички останали къщи като нея. Кой не би искал да живее на подобно място с подобна гледка? Естествено от обзавеждането има още какво да се желае, както и от съвсем неподходящите според мен метални парапети на стълбите, но все пак тази къща си остава къща-образец! Единствената информация, която намерих за нея е, че се намира в Южна Африка. Enjoy! Източник: the location corporation

Сънища

Онази нощ сънувах страхотен сън за реално съществуващ непознат човек. Беше толкова реален, толкова детайлен, че цял ден се чудих дали не е възможно наистина да се е случило докато съм сомнамбулствала през нощта. Тъпото беше, че се събудих от една от множествено повтарящите ми се аларми и като заспах отново той не продължи. А си го искам пак! Не може да дойде ей така, да ме подлъже, да ме погъделичка, да ми размъти мозъка и да си отиде. Просто не може. Сънищата не правят така, само мъжете го правят! И все пак ми се е случвало да сънувам истории, които да продължат след няколко дена, месеца или друг период. Сънувала съм еднакви места, най-често къщи, нощи подред. Защо този сън не се повтаря?
Снимка: B1nd1