Прибрах сеееее!!! Махнах се най-накрая от тази гадна София и се върнах в китното Търново било то и за 3 дена. Три, три, ама кой ти ги дава. Бях преритала вече да се прибера и дори това, че Борьо остана в София не можа да ме спре. В къщи съм си!
Та не ми се говори за студентстването, всеки който чете този блог вече знае лично от мен всичко по този въпрос и то с подробности, за това ще си говоря само за лични неща. Като например за това, че скоро трябва да си намеря компютър с Интернет, защото не искам да си занемарявам блога и то никак не искам. А така ми се остава, още ден поне... въпреки това, че скоро пак ще ми дотегне да се карам с нашите, пак ще ми долипсва ужасно Борьо и куп други мизерии, но ТОВА СИ Е ВКЪЩИ! Тук няма тъпи, лигави съквартирантки, които са прекалено извисени за да мият чаши, има пространство, има светлина, има време, има хора, на които им пука, има усмивки. Изобщо въобще не е същото и то за голямо мое щастие.
Въпреки, че не ми остана време за нищо все пак беше адски приятна почивка през тези три дни (които почти свършиха), нямам търпение да дойде първи и да си дойда за повече време. Та за София - София е гадна, студена, мрачна, меко казано негостоприемна и изобщо най-гадното място, на което може да попадне човек. Колегите не са кой знае какво, но можеше и по-зле. Винаги може по-зле в това се убедих. Най-много ми тежи това, че не мога да виждам Борьо когато си поискам, че вечер сме се събрали с разни хора всеки поотделно, а не можем да сме заедно и да се забавляваме заедно, а трябва вечно да висим из коридорите за да можем да си говорим на спокойствие. Липсва ми сестра ми, липсва ми Владо, а единствената причина да се задържам все още в София - Борьо, ми липсва толкова много че... не е истина. Не знаех, че двама души могат да са едновременно толкова близо и толкова далеч.
Така не ми се връща там... но се налага. Все правя това, което се налага. Поне ходих на прочутата изложба "Земята отвисоко", а сега най-вероятно ще хвана и Стройко 2000. Поне това има в София, като си нямат нито Конете, нито Царевец... въобще къде отиваш ти, може би!
