30 март 2007 г.

Съзерцание


От някоя тъжна страна ли пристигаш?
Сред мъх и мъгла ли си тихо пътувала?
Очите си тъмни не спираш да взираш.
Очите ти болни - те дълго тъгували.

Ръцете ти бледи - те дълго се лутали
и често до кръв се преплитали в здрача.
Коя си ти всъщност? Какво се е случило?
Защо не опиташ за миг да поплачеш?

Не знаеш. Не можеш. Не искаш водачи.
И никога дума не си проговаряла.
Самотно се взираш и крачиш, обаче
човек подлудява от съзерцание.

Какво ми остава. Ще седна до тебе.
Ще млъкна завинаги. Кротки и схлупени,
ще бдим под червеното гърло на залеза,
дордето главата ти падне във скута ми.
Балчо Балчев
Знам, че е глупаво, да посвещаваш чуждо стихотворение на някого, но това много ми напомня за едно момиче, което напоследък много често е тъжно, а аз не зная как да му помогна... и как да му отговоря на въпросите. За това просто мълча...
at

3 коментара:

  1. VladoMS31 март 2007 г. в 1:25

    Много хубаво стихотворение :)
    За жалост, така сме устроени, че задаваме повече върпоси, на които не може да намерим отговорите. А може би това е някакъв начин да мислим за нещо друго, а не за проблемите, които ни измъчват ежедневно.
    Отново браво за стихотворението :)

    ОтговорИзтриване
  2. Vera1 април 2007 г. в 11:02

    Аз знам как да й помогнеш - тегли й куршума да не се мъчи :)

    ОтговорИзтриване
  3. DeMoNoLaTrY1 април 2007 г. в 14:06

    Да, ама трябва да е сребърен, защото дявол като нея, не го ловят обикновени :Р

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)