- От някоя тъжна страна ли пристигаш?
- Сред мъх и мъгла ли си тихо пътувала?
- Очите си тъмни не спираш да взираш.
- Очите ти болни - те дълго тъгували.
- Ръцете ти бледи - те дълго се лутали
- и често до кръв се преплитали в здрача.
- Коя си ти всъщност? Какво се е случило?
- Защо не опиташ за миг да поплачеш?
-
- Не знаеш. Не можеш. Не искаш водачи.
- И никога дума не си проговаряла.
- Самотно се взираш и крачиш, обаче
- човек подлудява от съзерцание.
-
- Какво ми остава. Ще седна до тебе.
- Ще млъкна завинаги. Кротки и схлупени,
- ще бдим под червеното гърло на залеза,
- дордето главата ти падне във скута ми.
- Балчо Балчев
30 март 2007 г.
Съзерцание
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много хубаво стихотворение :)
ОтговорИзтриванеЗа жалост, така сме устроени, че задаваме повече върпоси, на които не може да намерим отговорите. А може би това е някакъв начин да мислим за нещо друго, а не за проблемите, които ни измъчват ежедневно.
Отново браво за стихотворението :)
Аз знам как да й помогнеш - тегли й куршума да не се мъчи :)
ОтговорИзтриванеДа, ама трябва да е сребърен, защото дявол като нея, не го ловят обикновени :Р
ОтговорИзтриване