Тая седмица се оказа едно голямо торнадо от контролни, класни и проекти... пфу! Ужасяващо е да не можеш да намериш малко време за себе си вече втора седмица, но само когато времето ми е заето от-до се чувствам сякаш наистина върша нещо, чувствам се полезна. А какво по-хубаво?
Вчера пуснах първата пералня през живота ми ( не ми се смейте, просто съм скарана с домакинските електроуреди, но за това пък перфектно знам, какво е фусова армировка :Р) и безкрайно се гордея със себе си. Тази година пуснах пералнята, догодина може и да сготвя :Р
За пореден път се убеждавам, че имам нужда от някаква положителна промяна, но като че ли ми се изпари желанието пак аз да я организирам. От Нова година насам не вярвам вече в добрия край на нещата, за това просто планирам да променя нещо в себе си. Така всичко си зависи само от мен. В тоя ред на мисли от днес решавам напълно да забравя всякакви индивиди от моя клас (визирам главно хлапето) и да се съсредоточа върху по-важни работи. Може би винаги ще ми остане едно на ум за отношенията ни и никога няма да разбера дали е имало нещо истинско в тях, но честно казано по-добре така, отколкото да се изложа в края. Вярно, че още ми е гадно, но и това ще мине...
В момента се мъча да измисля нещо като тема по литература за Вапцаров, но не ми се отдава много. Едната ми половина вече спи, а другата още се радва на решените задачи от кандидат студентски изпити. А иначе много харесвам Вапцаров - при него няма нищо фалшиво, нищо напудрено и излишно - животът в най-чист вид. Харесвам го. Така че в крайна сметка никак няма да се сърдя, ако ми стискате палци утре, защото определено ще имам нужда от тях.
И не на последно място - много съм разочарована от националите ни по футбол, не че не очаквах подобен развой на нещата (типично в техен стил), ама все пак АЛБАНИЯ (?!), те изобщо имат ли футбол?
Няма коментари:
Публикуване на коментар