Е много вятър се извя тия дни, направо... не е работа. Между другото много мразя вятър, може би поради това, че косата ми става на кошница, лещите ми се напълват с прах и все такива приятни работи...
Снощи си мислех нещо. Забелязвали ли сте колко различно изглежда всичко малко след залез слънце? Наситеното небесно-синьо се смекчава с по-тъмно, на места тъкмо отшумяват ярките цветове на залеза и се въдворява едно спокойствие... хммм напомня ми на нещо, но сама не мога да установя на какво. И в този плавен преход между рязкостта на деня и мекотата на нощта, както казва учителят ми по рисуване, цветовете изглеждат съвсем различно. Заглеждали ли сте се някога какви отенъци добива всичко? Едва ли. И аз не бях...
"Самотата сива ме поглъща,
сякаш цял живот ще бъда сам..."
Напоследък се чувствам все по-самотно, сякаш сама се изолирах от всички... Колко ми липсва усещането да значиш нещо за някого и някой да значи всичко за теб. Всъщност всичко се променя мигновено само като се влюбиш... толкова е просто. Установих, че преди нищо не е било по-различно, аз съм била по-различна, защото съм била влюбена и сега когато всичко се сгромоляса така безславно... се върна сивотата. Ако само имаше как да се накарам да се влюбя...
Все повече започвам да се замислям за помирение, но има ли смисъл?! Ние сме си пак същите, нищо не се е променило, аз пак ще се дразня от същите неща, той ще си остане същото хлапе и пак, и пак, и пак... и унижение и нокаутирана гордост... нямам тази смелост. Ще ми се нещата да бяха по-лесни и да не се беше стигало до тук (или да не бях такъв овен). Както дълбокомислено казваше един приятел: "Кофти".
И пак да завърша оптимистично - да е жива и здрава сестра ми, че ме снабди с новия брой на Bravacasa, който осмисля жалкото ми съществуване в кратките промеждутъци между чертането и решаването на задачи. Viva!
Много ме сърбяха ръцете и се чудех дали да напиша нещо или да си замълча :|
ОтговорИзтриванеПричината е много проста. В общи линии се получава същата ситуация и с мен. Разликата е, че съм влюбен :} Но за жалост отново чувстам, че самотата ме е обзела. Дори с най-добрият си приятел едвам успявам да завържа разговор... Единственият съвет, който мога да ти дам е да гледаш напред. Съвсем скоро всичко ще се промени към добро. 100000% съм сигурен :)
А лапето ще се промени, но ще е късно вече :(
И се пак когато си влюбен всичко е съвсем различно, нали? Въпреки неволите ти е някак приповдигнато, има за какво да мислиш, планираш... не е същото.
ОтговорИзтриване