17 август 2006 г.

Sick of it All

... (имаше група с такова име, нали) ...
Това е репликата, която си повтарям мислено поне 10 пъти на ден последните две седмици. Не, че няма за какво - определено Мърфи е знаел, какво има впредвид, когато е казал, че ако няколко неща могат да се объркат, те непременно, ще се объркат едновременно, но сега и аз го разбрах.
Така, че... SICK OF IT ALL (отново, станаха 11 пъти на ден)
Честно казано, не знам да се смея ли, да плача ли. Като онзи път когато сервитьорката ме кара да чакам 40 мин. за две чаши айскафе и още толкова, за да ми донесе тъпата сметка, а после леко наивно ми каза: "Ако искате можете да влезете вътре да си платите". Шегоубийка! Да се смееш ли, да плачеш ли?!
Не, наистина имам чувството, че се побърквам, защото вече не ми се плаче, ами ми е направо смешно. Ама как да не ми е смешно като някакъв сополанко, ми казва, че ако искам може да му пиша... можело да му пиша. Лелееее, че аз откога се нуждая от разрешение за това?!
Големи майтапчии се извъдиха всички напоследък..., пък и на мене ми е смешно, обаче се питам докога ли?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар