Изведнъж всички, зъвърнали се от морето с лек загар и приятни емоции се сещат за онова същество, дето и да не го търсиш много много, все е насреща. И съществото не знае какво да прави - да прости ли или веднъж да каже какво наистина мисли. Ами сега?!
Спечелих тъпата игра! В началото се зарадвах ужасно много, че успях да продължа до края с преструвките, но изведнъж ми стана ясно, че всъщност още ми пука, колкото и да не си признавам. Добре, признавам си, пука ми! Пука ми дори за онова хлапе, което уж изгуби играта, но всъщност напомни за себе си, което беше напълно достатъчно, за да ме побърка. И сега пак не ми излиза от главата. Мамка му...
Ами сега, какво да правя, да играя ли още играта, или да се хвърля здраво с двата крака и всички отново да ме прегазят? Да бъда ли пак съществото на повикване, само защото не виждам друг начин? Трябва ли да се преструвам, че те са ми приятели, поради липсата на по-добри такива?
Ужас! Ами сега?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар