14 август 2006 г.

Малко щастие


Какво му трябва на човек... мноооого слънце, един хубав сладолед, списание, което буквално взривява фантазията му и малко дрънкулки. Щастлива съм. Радвам се на малките неща, защото само те ми останаха. Радвам се, че имам човек до себе си, с когото въпреки, че не си приличаме много, всъщност вътрешно сме много еднакви... и понякога, при това доста неочаквано, ми се връзва на глупостите :)
Не знам какво ще стане по-нататък, но знам, че бавно започвам да откривам себе си и съм щастлива от това, което виждам. Знам, че утре ще ми се струпат куп глупости и всичко пак, ще ми е черно, но... винаги ще я има надеждата за дни като този.

1 коментар:

  1. Ти просто рядко се отпускаш да си себе си и за това може би рядко успяваш да се радваш истински на нещата. Давай го по-спокойно - ти си такава, каквато си, и никакви интереси не могат да те задължат да правиш или да не правиш нещо.

    ОтговорИзтриване