Здраво съм зациклила между двете си "аз" - черното и другото (не чак толкова черното). Обаче някак... всичко все ми е черно. Пък и обичам този цвят, все се стремя към него, дрехите са ми черни, мислите и те... Но много странно, като ми стане прекалено черно, се обръщам към другото си "аз" за спасение. То не е много изразено, но със сигурност го има. Не го знам какво е, но го има.
И ето - дори блогът ми е черен, но си ми харесва...
Вече 18 години цикля чежду черното и другото и взе да ми писва...
Уморена съм... лягам си...
Черното е един хубав цвят. 'Ще нося черно, докато не измислят по-тъмен цвят от него.' Но не прекалявай с него.
ОтговорИзтриване'Другата' в теб е нормално явление, поне според мен. Моята 'Друга' е светла, свежа, невинна. Пускам я понякога... хората и се радват повече от 'Аз'... всъщност 'Аз' често си е само за мен... знам, че конфликти между двете винаги има, но те така са си очарователни. Опитай се да пускаш 'Другата' повече на свобода, не мислиш ли, че иска да диша и че се задушава от по-тъмната... сама каза, че я търсиш в нужда. Тя е много уязвима, нежна и прекалено наивна,... но е и много чаровна.