Колко гадно може да бъде гадното?!

Е адски ми е гадно!
Тая седмица направо сцепи рекорда по коцуз, а още е до средата си, направо ми се плаче. Успях за това кратко време да разочаровам, всички хора, които ме смятаха за умна и да ги убедя в точно обратното. Включително и себе си. Много мразя завеяността си, но не мога да я превъзмогна, просто ми е като втора природа. С две думи издъних се навсякъде, където можеше да се издъня. Евала!
Най-после разбрах колко много ме използват другите хора и което е по-лошо, че не ги спирам да го правят. Но поне да го правеха малко по-прикрито и със стил, а те дори това не се стараят. Какво ли им пука. Преди няколко дни с един приятел си направихме един експеримент колко предсказуем може да бъде човек (и колко нагъл). Е повярвайте ми, МНОГО! Чак ми остана лош вкус в устата...и като си помисля как съм се лъгала за този човек. Резил! Честно казано обаче, малко взе да ми писва, ама "съвсем малко".
Много ми стана приятно и като разбрах родителите ми колко много вярват в мен. Хубаво да не вярват, че ще ме приемат там където искам, защото балът наистина е висок и приемът труден, но след 3-месечен курс по рисуване да питат дали изобщо ще стане нещо от мен?! Нямам думи просто...
Щеше ми се да пиша още, но трябва да сядам да чертая, че и това съм объркала (как иначе), добре, че по някакъв начин успявам да убедя хората, в това, че съм мъдра и те някак по инерция вече го приемат. Абе изобщо... резил!