Много бързо се изниза ваканцията... ужасно неусетно и пак се почва битката за оцеляване. Чувствам се ужасно променена, но някак не мога да го демонстрирам в даскало, сякаш всичко (всички) там смазват истинското в мен и там съм някак друга. И аз не знам защо. Но се чувствам сякаш току-що съм прогледнала за околния свят.
Необяснимо за мен тия хора едновременно ми липсват и не мога да ги понасям, как става този номер, един Бог знае, но е факт. Пък и днес беше едно такова празнично, като за първи ден, не че това спря някого да изпитва... :( Иска ми се пак да се съберем с компанията, така пак по новогодишно му, но едва ли ще стане скоро, пък и малко се изтърка... трябва малко спонтанност. Ще видим какво ще стане.
И като споменах Нова година, малко ми е носталгично, хванала ме е следпразничната депресия и не иска да ме пусне. Мъчно ми е за магарето Бончо (така ли беше или пак го обърках?!) и трите зли патки, стадиона и готините хълмчета... Поне слънцето е налице, за което съм адски щастлива :)
Не искам пак да се връщам към онази "аз", която бях преди, тази по ми харесва, но не знам дали ще удържа фронта. А за хлапето - просто трябва да забравя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар