Чувствам се ограбена, ограбена от всичко което ме изпълваше със смисъл. И сега съм празна и невидима. За пореден път.Знам, че всичко беше една измислица, илюзия, която сама си сътворих. Знам, че не беше реално, че той не го заслужаваше, най-вероятно и аз. Знаех, че няма да е такова, каквото си мислех, но ми беше нужно да мисля за него като за НЕЩО ИСТИНСКО, за да има за какво да ставам сутрин. Но и това ми отнеха...
Сега се чувствам глупава и ограбена, като дете, от чиято уста са измъкнали близалка. Тъжно ми е, че на никой не му пука как се чувствам и не ме взема насериозно, че ми повтарят, че не си заслужава, че трябва да забравя... Тъжно ми е, че всички ме имат за даденост.
Не съжалявам, че съм толкова наивна, съжалявам, че другите са такива лицемери. Гадно ми е само, че не го разбрах по-рано.
И ми е самотно, ама много, особено в тоя дъжд, който не спира да вали, по дяволите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар