Мразя го това време на годината. Имам чувството, че аз съм единствената останала да ходи още на училище. Винаги по това време съм много нервна и не мога нищо да правя. Гузно ми е, че не съм си уредила частните уроци, а вече някои хора от класа са почнали да ходят. Не искам да завършвам и честно да си призная - ужасно ме е страх...
Знам, че няма да ме приемат, знам, че нищо няма да стане така както го планувам, за това се старая да не мисля за това, но всички ми повтарят колко ще е трудно. Добре но като ми го повтаряте, нещата не стават по-лесни?! Само дето ставам още по-нервна и още повече ме е страх.
Мразя провали, мразя да показвам на хората, че не съм достатъчно добра. Иска ми се да знам, че съм добра в това и да съм сигурна, че то е моето призвание. Но не съм. Не мисля, че съм добра в каквото и да е, въпреки, че всички ми повтарят, че аз имам най-голям шанс да ме приемат. Но какво ли знаят те...
Точно това изпитвам в момента - страх, неистов, нечовешки страх за бъдещето си. Но точно в момента нямам правото да се оплаквам, защото можеше и да е много по-зле (например да се налага да ме оперират). Така, че УСПЕХ на съществото, което нямаше моя късмет и дано това да е краят на ужасите, които му се стовариха на главата.
Съществото с ужасите на главата (:р) иска да ти каже, че дори и да не те приемат, това не е края на света. Все пак има и други университети, а животът си е в твои ръце и никога не загубваш шанса да го променяш, както сама решиш. Слушай съвета, на някой, който вече е минал през това :)
ОтговорИзтриване