Задушавам се

Отдавна не ми се беше случвало да плача от изтощение... Уморена съм. Не мога повече, а няма как да спра, вървя насила, сякаш някой ме подритва отзад. Имам нужда от почивка, имам нужда да спра, да изключа от всичко и да капитулирам за малко. Аз съм човек, който мрази промените, а напоследък ми се струпаха толкова много, че дори не мога още да се осъзная. И пак същата процедура по съвземане - мрак, агресия и сълзи... взе да ми става навик.
Задушавам се от навици, от "трябва" и "не трябва", от "не може сега" и "после ще почиваш", искам малко от старото ежедневие просто за да си стъпя на краката и да вдишам дълбоко с цяло гърло. Имам нужда от прегръдка и кураж и от малко надежда... мъъъъничко, колкото да не е без хич. Умирам за малко от ленивите съботи и здрава скука, прекарана в лежане и гледане на телевизия или да легна вечер, без главата ми да е като в менгеме.
Не искам нищо друго, само да обърна гръб на всичко и за малко да си бъда пак аз, без да търча постоянно и да нямам време дори да бъда добър слушател. Писна ми от глупости, искам на конете с чипс и слънце (или пък със скейт :) ) или в "Улицата" рано сутрин на кафе... липсват ми тези неща.Ииии... край на оплакванията, забравям всичко и пак се почва с търченето, защото ако не забравям ще е адски трудно. А то и без това е достатъчно трудно.